"Трябва да бъдат наказани полицаите, участвали в огледа в Перник”. Това заяви премиерът Бойко Борисов по повод убийството на Мирослава и последвалото самоубийство на 36-годишния Стойчо пред погледите на съпровождащите го полицаи. Преди да се застреля, Стойчо признава на разследващите за убийството и сам завежда полицаите на мястото, където е заровено тялото на Мирослава. В претърсването на периметъра се включват 20-ина души.

На посоченото от похитителя място обаче не откриват нищо, научи "Код: Криминално"

Тогава униформените поиска на помощ куче спасител от Планинската спасителна служба в Дупница. Само за час немската овчарка Гаро успява да открие заровения труп.

Като куче на ПСС Гаро е обучаван най-вече да търси затрупани от лавини хора. Но и в случая с Мирослава овчарката се справя блестящо. Отцепва се район и Гаро започва да търси. След първия фалшив сигнал кучето безпогрешно посочва мястото, където е заровена Мирослава.

За операцията разказва Иван Тушев, планински спасител и водач на Гаро: "Около 20-30 см под земята, отгоре имаше около 15 см сняг. Първият беше доста фалшив, извинявам се на момчетата, че трябваше да копаят толкова много, но на втория беше твърдо убедително, че е там. Посочи друга следа и след като видяхме, че не е там, се преместихме 100 м по-нагоре и след първото пускане, резултатът беше положителен”, каза той.

Водачът пуска кучето и му задава нужните команди

"Командите са му ясни, кратки и точни. Трябва да търси и му се казва „Търси!" Определя се район, командва се откъде до къде трябва да обхожда района. Гаро започва да копае, да дълбае с лапите и да лае - сигнализира, че там има нещо и търси помощ от водача”, допълни Тушев.

Планинският спасител не издържа на гледката, разкрита под лапите на Гаро, защото тялото на Мирослава е било заровено преди повече от два месеца. И оставя полицията да довърши работата. "Мисля, че в кариерата на моето куче откриването на трупа на Мирослава беше доста сериозно изпитание за него. Смятам, че справи отлично”, категоричен е Тушев.

След случая "Мирослава”  животът на 5-годишния Гаро и на водача му продължава по обикновения начин - с всекидневни тренировки и пълна готовност да се отзоват веднага на сигнал за помощ.