Екип от археолози от Националния исторически музей са открили останки от изкуствено изградена стена, която е опасвала напречно платото на Белинташ, съобщи ръководителят на екипа Борислав Бориславов.
Според него най-вероятно тя е отделяла най-свещената част на светилището от останалата територия. Открито е и мястото на входната врата, която според Бориславов е била много тежка и голяма, за което говорят и откритите жлебове за колони и коловози.
Сега се проучват скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно разрушени при някое от нашествията над скалното светилище. Археолозите са открили остатъци от керамични съдове и сечива, бронзово украшение, фрагменти от керамична фигура на женско тяло – бедро и част от торс.
Целта на 12-членния екип археолози е да открият предназначението на скалните изсичания, за да се направят научни предположения за предназначението на светилището и изпълняваните там ритуали, обясни Борислав Бориславов.
Тази година разкопките, които ще продължат до 2 септември, се финансират с 40 хил. лева от Министерството на културата. От своя страна община Асеновград подпомага проучванията с 3 000 лева. Това е малко, но достатъчно, за да може част от находките да останат в Археологическия музей в града, каза кметът на общината Христо Грудев.
Досега общината със свои средства е асфалтирала пътя до с. Врата, почти до светилището. Кметът допълни, че имат готов проект за изграждане на нова визия на целия обект, в това число на нов път до подножието на самите скали и информационен туристически център. Това може да се реализира обаче едва след като Министерски съвет предостави правото на общината да стопанисва обекта, подчерта Грудев.
