„Бате, кога че ме водиш на София да видим царо. И ме доведоха един път и води ми да видим царо. Като цар - лъснали му пагоните, облеклото му като на цар и така е било”, разказа баба Славка.
Да каже „не съм вчерашна, особено приляга на баща й. Бащата на баба Славка преживява тази война, но тя запомня страданието и нищетата. И днес говори мъдро за живота
„Да знаеш, човешката мъка е най-голяма от всичкото. Ако се мъчиш, ти, да се не мъчат тия около тебе. Преживели сме го. С мъка се живее, ако се не мъчиш не можеш да доживееш хубавото, трябва да се помъчиш, за да го стигнеш хубавото”, казва баба Славка.
Въпреки преклонната си възраст все още е на крака, но разчита на грижите на деца си и петимата внуци. За всичките си 109 години не е взимала заеми. Доскоро е била толкова здрава, че в районната поликлиника няма открит картон на нейното име.