Да помогнем на Рачо да оздравее!

Рачо Колев е сред най-добрите спортни журналисти в България, неговата страст е баскетболът

Реклама

"Нека ви разкажа за едно смело момче, за един необикновен, млад и изпълнен с мечти 34-годишен мъж. За нашия приятел Рачо. Казвам наш, защото точно днес и точно сега искам той да знае колко много хора го обичат, мислят за него, страдат с него и ще се борят с него в най-тежката битка на неговия живот.

Рачо е сърцето на така наречената баскетболна журналистическа гилдия в България. Рачо е душата й. Рачо е разликата й. Рачо е човекът, който пише докато другите отдавна са спрели. Той никога не спи. И работи, когато ние, останалите мрънкаме колко ни е тежко и колко сме изморени. Той обича баскетболната игра повече от всичко на света и се бори огнено за всеки макар и нищожен шанс тази същата игра да стане по-добра у нас. Рачо е имал десетки възможности да избере друго за свое призвание, но е избрал журналистиката”, казва за Рачо колежката Владислава Лазарова, която е и сред най-добрите му и истински приятели.

През лятото Рачо се разболя. Изведнъж. Тежко. Много тежко. След пет месеца лечение диагнозата поставена тук се оказа погрешна. От седмица насам новата диагноза, правилната, официално е факт. Еритроцитна левкемия, тип М6. Много рядък вид. Засягаща червените кръвни телца. Рачо се нуждае от спешен курс на нова химиотерапия, а след нея – незабавна трансплантация на костен мозък. Химиотерапията трябва да започне веднага. Всеки ден е изпитание за нашия приятел. Ако Господ е с него, той ще се повлияе още от първата, която би го вкарала в ремисия и би позволила бързото трансплантиране на костен мозък. Ако резултатите не са задоволителни, следва втора терапия.

Лечението ще се проведе в клиниката "Джон Хопкинс“ в Истанбул. Рачо се завърна от там преди дни. И потегля отново за там в понеделник. Ден след Коледа. Цената на един курс химиотерапия е 25 000 евро. Цената на трансплантацията на костен мозък струва 150 000 евро. Рачо и майка му нямат тези пари. Имат вярата, че той ще оздравее и ще се върне при нас. Имат надеждата, че многобройните му приятели, които докато бе здрав гравитираха около него, черпеха сила, топлина и усмивки от заразителния му смях и необикновено присъствие, наистина са истински. Толкова истински, че да не го оставят сам точно сега.

Рачката бе човекът, който работеше неуморно в името на това да бъдем по-стойностни хора и да се научим да се подкрепяме, когато ни е трудно. Той бе в основата на акцията за набиране на средства за тежко болната Ели, пак той изнесе тежестта на организацията по благотворителната кампания за набиране на средства на тежко контузения шампион по джудо и самбо Георги Огнянов.

Рачо има грандиозни планове, които ние просто сме длъжни да му помогнем да осъществи! Как? Като му подадем ръка и като докажем, че не ни е необходима Коледа, за да бъдем хора и да градим чудеса.