Кевин Бейкън: Харесва ми, че героят ми е комплексен и несъвършен

Вторият сезон на „Последователите” започва тази вечер от 20.00 часа по bTV Action

Реклама

Интервю с главния актьор от "Последователите", предоставено от Warner Bros International Television Distribution

Първото нещо, което ми идва наум, е защо "Последователите"? Защо казахте "да" конкретно на тази поредица?

Смятам, че защото ми хареса колко комплексен и несъвършен е героят ми. Той е толкова уязвим по отношение на някои неща, които са се случили в миналото му, сърцето му, алкохола, изгонването му от ФБР, непреодолими трудности. Аз исках да играя героичен образ, но исках да има борба, а той е наистина сложен. Търсех нещо, което да има общо с живота и смъртта, залогът да бъде голям. Това са сюжетите, които ми харесват, сюжети, в които има много, което да се рискува.

Ще ни разкажете ли малко повече за Райън – кой е той и в какво приключение е въвлечен?

Когато с Уилямсън (изпълнителен продуцент) обсъждахме детайлите, той каза за героя ми следното: "Това е един човек, който е бил обкръжен отвсякъде от смърт, дори преди случая със серийния убиец Карол." Този детайл беше много важен за мен, за да разбера какво се случва в живота му и с нещата, с които се занимава. Той се чувства сякаш, навсякъде където отиде, хора умират.

Какво е чувството да не бъдеш най-страшният, най-лудият на екрана?

Определено е приятно. Аз, разбира се, съм имал повече опции да съм в противоположната роля. И не, не искам да съм този герой. Смятам, че Джеймс е фантастичен. Така че това беше едно добро решение.

Как се подготвяте за влизането си в тази роля – гледате филми, четете някаква специална литература, говорите с професионалисти?

Вглеждам се във ФБР и техния подход към серийните убийци. Като актьор аз не гледам други филми, за да видя как се случват нещата там – това не помага. Документалните филми са нещо различно, гледал съм много такива за серийни убийци. За мен има нещо, което е много важно – да взимам персонални решения относно моя герой. Ако в сценария има конкретни неща, взимам ги и ги използвам. Очевидно той пие твърде много, така че аз се опитвам да се върна назад в живота му и да проумея защо. Каква е неговата религия, какво е неговото семейство, обича ли месо или е вегетарианец, дали предпочита молив или химикалка, всякакви такива неща. Има неща, които зрителите никога няма да видят в поредицата.

Може ли да се каже, че се пренасочихте към телевизията донякъде заради Кира (Кира Седжуик - съпругата му), заради нейното приключение на малкия екран? Беше ли това една от причините?

Определено беше една от причините. Виждах приключението, както се изразихте, през което премина Кира (сериала "Разобличаване"), и беше страхотно. А тя наистина обожаваше да вниква по-дълбоко и по-дълбоко в персонажа си. Едновременно с това, може би защото тя се занимаваше с телевизия, аз започнах все по-често да влизам в ролята на зрител, какъвто наистина не бях преди това. По това време телевизията като че ли експлоадира от гледна точка на масовата култура, а нивото на писане ставаше все по-високо и по-високо. Не съм планирал да спирам да снимам филми. Но прибирайки се вкъщи в неделя вечер, ние гледаме телевизия, а не филм. Когато излизам и се мотая с приятели, си говорим какво се е случило във „В обувките на Сатаната“. И така изведнъж ми се прииска да съм там.

Кое Ви е най-интересно?

Едно от най-интересните неща беше,когато срещнах един човек, който имаше този опит, така да се каже, много приличаше на Райън Харди. Той също е имал един много голям случай, за който е отделил години от живота си. И от този момент нататък не е имал нищо, което да е толкова вълнуващо и стимулиращо. Това е нещо като странен животоподдържащ адреналин, който се превръща в част от живота ти.
Какво беше за Вас ново и изненадващо, когато започнахте да се снимате за телевизионен проект?

Много е трудно да сменяш режисьори всеки епизод. За взаимоотношенията актьор-режисьор трябва да се полагат известни грижи, отнема време, трябва да се води диалог и да има доверие, а ние имаме 9 дни, за да заснемем един епизод.

Как определяте своята връзка или връзката на Вашия герой с убиеца?

Има няколко епизода, в които действието се връща назад и зрителят ни вижда заедно преди изобщо аз да знам, че той е убиецът. Тогава се вижда, че той притежава личностни качества, настрана от неговите ужасяващи постъпки, които наистина са за възхищение. Той е много начетен, какъвто аз не съм, той е комуникативен, чаровен, притежава способността да осъществява връзка с хората, жена му е красива, изглежда, че имат добър брак, всички неща, които в моя живот липсват. Аз отблъсквам хората, не съм добре образован, той е човек, към когото определено изпитвам уважение. Срещайки го, преди да знам какво върши, той ми харесва. Той вижда през мен, вижда колко труден е животът ми, той е човек, с когото бихме могли да станем приятели. И тъжното е, че времето, когато съм най-близък с него, преди да разбера, че е убиец и да го вкарам в затвора, е времето, когато се чувствам най-жив. Това е нещото, свързано с него, от което аз имам нужда.

Не е лесно да се работи в телевизионна продукция – отнема около 15 часа на ден, нали така? Как балансирате в ежедневието си?

Да... ами, виждате ли, аз обичам да работя. За мен работата е животоутвърждаваща. Хората ме питат как издържам на това темпо. Ами, просто яхваш ден – например вчера по график трябваше да заснемем 9 страници. Снимахме в един нощен клуб, което беше доста диво, но правим сцена, след сцена, след сцена. Особено трудно е за екипа, защото хората, които се занимават с техническата част – операторите например, те държат камерите си по 14 часа на ден. На края на деня обаче, макар че съм уморен, съм в приповдигнато настроение. Обичам да играя. Това е, с което се занимавам, и е страхотно, че имам възможността да го правя.

Това означава ли, че когато сте в период на почивка между проектите, не се чувствате комфортно?

Да, имам предвид не когато съм на почивка, а когато просто не работя. Когато спираме работа за празници и знам, че ще се върна обратно на 10 януари например, тогава ми е настина приятно, защото знам, че имам работа и мога междувременно да се насладя истински на почивката. Но когато някой проект свърши, това за мен не е почивка, защото търся работа, размишлявам постоянно за това, искам да работя, искам да съм сигурен, че нещата ще се движат напред. Винаги работя върху нещо, освен ако не съм си взел специално почивка.

По-трудно ли е накрая на деня да се изключите, да оставите своя герой на снимачната площадка?

Да, имам да работя върху това. Едно от нещата, които не мога да правя е да се включвам и изключвам по време на работния ден. Трябва да остана в образ поне отчасти през деня, независимо какво правя.  Когато денят приключи обаче, се опитвам да избягам от него. Разбира се ще говоря за това как е минал денят ми, но за да бъда със съпругата си, децата, кучето, за да вечерям спокойно, да изпия чаша вино, да гледам нещо различно от сериала, трябва да се абстрахирам от образа, да го изхвърля, нужно е за душевното ми спокойствие.

Ходите ли все още на прослушвания?

Не съм ходил от наистина много дълго време, но ако някой ме покани на прослушване и ролята е наистина нещо, което искам, ще го направя.

Почти винаги играете лошия – как Ви кара това да се чувствате Вие самия като човек? Разстройва ли Ви понякога?

Не, не. Когато станах актьор, се фокусирах върху това да мога да влизам в обувките на много различни хора. Тогава много хора питаха не е ли по-забавно да играеш лошия, но не е задължително така. Забавно е да играеш комплексни, интересни неща на места, на които не си бил, да сложиш скафандър, да скочиш в друго време, да играеш ФБР агент, доктор или убиец – това не е от значение. Единственото нещо, което мога да отговоря по въпроса, е че се чувствам зле, ако играя сам един и същ тип неща, тогава имам чувсвото, че искам да превключа. Това е и причината, поради която исках да вляза в един образ за по-дълго време, защото това е нещо ново за мен, нещо, което не съм правил досега. Аз имам до някаква степен цигански манталитет – отивам тук и там, винаги съм по някакъв начин на път, но също така искам креативност. Готов съм да спра с едно нещо, да започна друго и да спра и него. Просто съм такъв, това е начинът, по който разсъждавам.

Последни

Реклама