Паметни мисли от Дъглас Адамс
Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки и още от добрите цитати на Дъглас Адамс
11 Март 2014
Реклама
Дъглас Адамс е британски писател и драматург. Най-известен е като автор на „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Днес писателят би имал рожден ден, а ние си спомняме за него с някои от най-добрите му мисли…
•В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете.
•Аз съм бившата му секретарка и имам намерението да се задържа на това си положение.
•...онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че колкото и зле да изглежда положението, няма абсолютно никаква причина да не продължи да се влошава.
•Основната разлика между някой на моята възраст и някой на вашата е не колко знам аз, а колко съм забравил.
•Светлината работи... Гравитацията работи... С всичко друго трябва да рискуваме.
•Учителят обикновено научава повече от ученика.
•Нямаше какво да каже на никого и го казваше високо и членоразделно.
•Трябва да отдели онези вицове, които притежават истинска психологическа стойност от онези, които просто насърчават злоупотребата с наркотици.
•Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.
•Да караш Порше в Лондон е все едно да занесеш ваза от династията Мин на футболен мач.
•Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това...Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това.
•Написах реклама за компютрите на Епъл: „Макинтош — може и да не разбираме всичко, но поне знаехме, че векът има край.“.
•Няма проблем, който да е толкова сложен, че да не може да му се намери просто разрешение, ако на него се погледне по правилния начин.
•Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
•Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.
•Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма.
•Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.
•Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността — разстоянията са необятни и следователно абсурдни.
•— Четиридесет и две — заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо. — Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
•Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.
