Андрей Велков – един Български психар

„Български психар“ разказва историята на Петър – най-обикновено момче от улицата, умен и амбициозен младеж, който бързо разбира, че в разгара на Прехода с честен труд не може да се живее нормално.

Затова той бързо спира да играе по правилата и от дребен квартален играч се превръща във всяващ страхопочитание бос на подземния свят на София, иронично наричана в книгата „Мордор“.

„Хрониките на Звеното“ (2014) е дългоочакваното продължение на вълнуващата книга, което доразвива сюжета на „Български психар“ и ни показва различните гледни точки върху историята на Петър и компания, които създават мощната мафиотска групировка с кодово название „Звеното“.

Двете книги са мощно иронична заигравка с реалността и художествената измислица, която едновременно те кара да се смееш, но и да се замислиш колко много животи са можели да бъдат различни в различна система и реалност.

По първата книга вече е готов и филмов сценарий, а премиерата на „Хрониките на Звеното“ утре (29 април от 19 ч.) ще представи екшън на живо с избрани персонажи, напечени ситуации и сцени от книгите.

Ден преди нея нашият човек Елена Пенева разговаря с автора – Андрей Велков за оцеляването в родината, застрояването на Карадере и психарията.

Трите думи, които най-точно описват войнишкия живот?

Скука, тъпаци, русенско варено.

Как се променят хората в казармата?

Почти никак. Ако някой е глупак, излиза глупак. Хубавото е, че е една идея по-корав. Най-забавното на армията са хората вътре – и войниците, и военните. Леко прилича на филм, режисиран от Тери Гилиъм или Тим Бъртън. Никъде другаде не може да попаднеш в един социален кръг с такива китни екземпляри.

Как се оцелява в Мордор?

Трудно. Освен, ако не си близък със Саурон. Тогава животът става приказка. Това върви със съответната цена, но на кого му пука за такива дребни детайли.

Наивно ли е да се мечтае за по-добър живот в родината?

Никога и никъде не е наивно да се мечтае за по-добър живот. Наивно е обаче да се смята, че този по-добър живот ще се случи от само себе си.

Защо работливият човек често става губещ в играта на живота и как да се спаси?

По принцип тогава, когато правилата на играта са подменени, а част от играчите не знаят за това (в случая работливия човек), те са обречени. Спасение няма. Трябва да се започне нова игра. На чисто. Кофти е и когато изходът от играта е предварително решен, а в повечето случаи ситуацията е такава.

По-сладко ли е пушенето, когато парите не са грижа и не си броиш постоянно цигарите?

Никога да броиш стотинките за нещо не е било приятно. Но това с цигарите е лош пример. Нека да говорим за хляб вместо това. Да, по-сладко е да ядеш, когато знаеш, че нямаш финансови затруднения и следващото ти ядене не е проблем.

Петър постоянно тича, но накъде отива?

Търси своето бъдеще, където може да е нормален човек, без да го прегази системата. Неговият грях е, че е амбициозен и има потенциал в среда, където това няма особено голямо значение и да имаш връзки е по-голям фактор от това да имаш способности.

Как се учиш да бъдеш личност с лидерски умения?

Натрупвайки опит. Ако имаш късмет не по системата проба-грешка. У нас има фундаментален проблем с личностите, които са лидери. Голяма част от тях имат потенциала да управляват максимум трактор, а си играят със съдбите на хиляди души. Много ми е интересно как се е случило това.

Лесно ли е да бъдеш кукловод?

Това само един кукловод може да отговори.

От тревата в казармата до подземния нарко свят – дълъг или иронично кратък е пътят на Петър към добре осигуреният живот?

Главният герой от „Български психар” никога не живее добре осигурен живот докато е в схемите, защото осъзнава, че по този начин губи изцяло себе си. Той има всичко, но неизбежно плаща цената, която е много висока, въпреки всички постановки.

Песимизмът лекува ли се?

Сигурно.

Какъв е Петър в реалния живот?

Няма Петър в реалния живот. Той живее в едни книги.

Защо „Български психар”?

Имаше американски, видях в Амазон, че има и африкански, казах си, я да направим и един български да не ни се смеят чужденците.

Ами ако застроят Карадере?

Духовете на рибарите ще се грижат за доброто настроение на летовниците. Ще бъде нещо като курортен филм на ужасите смес между „Челюсти”, „Хелрейзър” и „Полтъргайст”. Горките инвеститорчета.

Какво остава след края на света?

Предлагам да изчакаме и ще видим.

Коя е най-голямата сила на „Звеното”?

Подготовката и подборът на кадрите.

Къде е „Другата България”? Можем ли да я открием в героите?

„Другата България” е идеалистичното положително развитие за България. Тя е във всеки един от героите в книгата така, както е и във всеки един от нас. Двете ми книги всъщност са написани, за да загатнат за тази възможност.