БИБЛИОТЕКАТА: Александър Шпатов

Нова доза литература за библиотеката ти

Реклама

Александър Шпатов е едно от най-свежите имена в новата ни литература и последната му книга "#НаЖивоОтСофия" определено го затвърждава. Днес с писателя си говорим за любимата му литература. Целите сме в слух!

 

Аз имам любима книга, а ти?

Радвам се, че мога да откривам нови и нови любими книги. Покрай електронния четец, който от известно ползвам, вече ми е далеч по-лесно. Така че ще отговоря не много точно на въпроса – любимата ми книга всъщност е киндъла ми. "Хванеш ли се да четеш от него, никога няма да спреш", както пише във финалния разказ от #НаЖивоОтСофия.

 

Кога една книга ти става любима?

Когато я прочета и ми хареса, как иначе.

 

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Гледам да следя всички нови български книги, които си струват. Почти никога не съжалявам, с много редки изключения. Страшно ценно е да можеш да четеш литература през общи културни натрупвания. Въпрос на идентичност, всъщност.

 

Най-скандалното нещо, което си чел?

Пресата.

 

Книгата, която четеш в момента?

Бежанци  на Весела Ляхова.

 

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Тотално не разбирам въпроса, явно никога не съм чел по този начин.

 

Представи ми още други твои любими книги.

Ето линк.

 

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?

„Нашата култура е просто като плесен по тръбата. Плесента впрочем съществува, единствено защото нефта от тръбата трябва да се нагрява. А той се нагрява – само за да се изпомпва по-бързо“ – цитирам по памет Виктор Пелевин  в ДПП (NN) (пак по въпроса за идентичността. Важи напълно и за българската реалност, нищо че нямаме нефт).

 

Защо трябва да се чете?

Точно в това трябва е проблемът. Най мразех списъкът със задължителни книги в училище и със сигурност не съм единственият – страшно много хора се отказват от четенето именно защото го виждат само като задължение, останало им от часовете по литература и матурите. А е добре да четем. Четенето е свобода. На въображението, на езика, на идеите. Впрочем, именно затова и трудно можеш да заключиш хубавите книги върху кинолентата.