Реклама
Александър Шпатов е едно от най-свежите имена в новата ни литература и последната му книга "#НаЖивоОтСофия" определено го затвърждава. Днес с писателя си говорим за любимата му литература. Целите сме в слух!
Аз имам любима книга, а ти?
Радвам се, че мога да откривам нови и нови любими книги. Покрай електронния четец, който от известно ползвам, вече ми е далеч по-лесно. Така че ще отговоря не много точно на въпроса – любимата ми книга всъщност е киндъла ми. "Хванеш ли се да четеш от него, никога няма да спреш", както пише във финалния разказ от #НаЖивоОтСофия.
Кога една книга ти става любима?
Когато я прочета и ми хареса, как иначе.
Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Гледам да следя всички нови български книги, които си струват. Почти никога не съжалявам, с много редки изключения. Страшно ценно е да можеш да четеш литература през общи културни натрупвания. Въпрос на идентичност, всъщност.
Най-скандалното нещо, което си чел?
Пресата.
Книгата, която четеш в момента?
Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
Тотално не разбирам въпроса, явно никога не съм чел по този начин.
Представи ми още други твои любими книги.
Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?
„Нашата култура е просто като плесен по тръбата. Плесента впрочем съществува, единствено защото нефта от тръбата трябва да се нагрява. А той се нагрява – само за да се изпомпва по-бързо“ – цитирам по памет Виктор Пелевин в ДПП (NN) (пак по въпроса за идентичността. Важи напълно и за българската реалност, нищо че нямаме нефт).
Защо трябва да се чете?
Точно в това трябва е проблемът. Най мразех списъкът със задължителни книги в училище и със сигурност не съм единственият – страшно много хора се отказват от четенето именно защото го виждат само като задължение, останало им от часовете по литература и матурите. А е добре да четем. Четенето е свобода. На въображението, на езика, на идеите. Впрочем, именно затова и трудно можеш да заключиш хубавите книги върху кинолентата.