БИБЛИОТЕКАТА: Десислава Тодорова

Десислава Тодорова срещнах физически на една от Седмиците на дизайна в София. След това я срещах и като автор в L’Europeo, Meanstream, Nite Versions, View Sofia, Under The Line, Vice... В момента Деси е заета да учи журналистика в Лондон, но намери време, за да си поговорим за литература.

Аз имам любима книга, а ти?
Да, при това не една. Свързвам книгите с определен период от живота си и винаги се мъча да потъна възможно най-надълбоко в темата на конкретното заглавие. Захващам се с биографията на автора и символиката, ако разбира се, намеря търсеното вдъхновение. Тъжно е, когато книгите разочароват. Важно е книгата да те извади от зоната на комфорта, да променя гледната ти точка, да те приобщи. Такава книга за мен е и винаги ще бъде „Изворът“ на Айн Ранд.

Кога една книга ти става любима?
Когато ме научи на нещо за мен самата, което досега не съм откривала в себе си. Това може да бъде чувство, ситуация или черта на характера, която смятам за интимна тайна, а всъщност разчитам между редовете на абзац – разголващо и някак комфортно.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Системата ми на „следене“ е абсолютно произволна. Понякога ми се иска и съм се опитвала да подражавам на някаква вътрешна потребност за ред в това отношене, но не ми се получава на практика. За българските автори мога да кажа, че имах своя „Господинов“ период, имах и един „Терзийски“ период. В момента поезията на Владимир Левчев ме влече. В много ранна възраст изчетох всичко на Дан Браун и това си остана традиция за мен с всяка негова следваща книга. А иначе – Глория Стейнем, Ървин Уелш, Джордж Оруел, но те попадат в графата „все-временни“.

Най-скандалното нещо, което си чела?
Въпросите за интервю на един млад автор, на които така и не отговорих. А може би, трябваше (усмихва се).

Книгата, която четеш в момента?
„Един мъж“ на Ориана Фалачи, но паралелно съм се заела с оригинала на „Les enfants terribles“ на Жан Кокто. Взела съм си и „Occupy“ на Ноам Чомски, за да ми помогне за проумея някои неща. Слава Богу, не за мен. Иначе съм твърд защитник на тезата, че класиката се чете в оригинал. Ако ще е Анна Ахматова – да е на руски, ако ще е Бодлер – да е на френски. Въпреки че, Робърт Бърнс, например, не звучи зле на руски. Както и Камю на английски.

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
Не.

Представи ми още други твои любими книги.
„Пяната на дните“ на Борис Виан, “Един ден от залеза на света“ на Уилям Сароян, „Една Одисея в космоса през 2011 година“ на Артър Кларк, „Бягство от свободата“ на Ерих Фром и много други.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чела?
„Всичко онова, което хората знаеха за теб, беше, че си само един страхлив и безизвестен наемник, един обикновен престъпник, който е действал, за да спечели малко пари. С други думи, информацията, разпространена от служещия на режима печат, от жалките продажни журналисти, които по време на демокрация се преставят като модел за смелост и свобода, а веднага щом настане диктатура, се пъхат в леглото й като проститутки, и за да й угодят, клеветят същите онези, които преди това са възхвалявали, и възхваляват онези, които преди това са заклеймявали. Втурват се с удиволствие да описват необятните демострации на площад „Венеция“, спортните качества на диктатора, който на седемдесет и четири години все още плува в река Яндзъ, а когато страхът отмине и демокрацията се завърне, започват отначало, безнаказани, без никога да пострадат, тъй като от тях има нужда също както от обущарите и от гробарите.“ (Ориана Фалачи, „Един мъж“)

Защо трябва да се чете?
Не всеки умее да чете, защото не всеки умее да мисли. Да четеш, значи да отключиш цяла поредица от мисловни епизоди, което се оказва непосилна задача за много хора. Да четеш, значи да създадеш субективни вътрешни корективи на това, което пишеш и възприемаш по-нататък. За да имаш мнение. За да пропишеш, защото си усетил тръпката на безсмъртието на човешката мисъл. За да спреш да пишеш, защото се чувстваш нищожен. За да принадлежиш към нещо по-велико от теб самия и да се опиташ да го подобриш. За да не успееш и пак да останеш верен на самия себе си.