БИБЛИОТЕКАТА: Христо Блажев

Христо Блажев е създател на най-големия книжен блог в България – „Книголандия“, който навършва пет години след седмица. Съосновател е на издателство „Deja Book“, работи за издателство „Сиела“. Консултант е на онлайн книжарница „Ozone.bg“. И професионален читател на пълен работен ден, книгохолик в нощите. Днес с него си говорим за книгите, които обича. Целите сме в слух!

Аз имам любима книга, а ти?

Дълго време живях в лъжа, но е време да кажа истината – аз съм поликнижен. Имам отношения с една официална любима книга, изневерявам й с друга, имам свалки за една нощ със случайно срещнати в книжарницата... долна история, направо не мога да се гледам в огледалото сутрин, докато мисля чия чужда любима книга ще видя в автобуса и ще пожелая неспасяемо [усмихва се].

Кога една книга ти става любима?

Понякога е от пръв поглед („Устоите на земята“ на Кен Фолет), понякога се налага някой (като мистериозно момиче с инициали М.Т.) да ме убеждава месеци или дори години, че ще ми е любима („Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис) и когато в крайна сметка успее, се чувствам определено глупаво. Но все пак в този момент си имам нова любима книга, колко точно глупаво може да се чувства човек, когато е щастлив?

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Неколцина са българските автори, чиито нови книги не бих пропуснал за нищо на света – Милен Русков, Петър Делчев, Александър Шпатов, Александър Секулов, Захари Карабашлиев, Иво Иванов, някой да ме спре, щото така ще си откарам до утре... Виж, при чуждите списъкът ще стане дразнещо дълъг и синкретичен, няма смисъл (добре, де, ще прошепна Джо Абъркромби, Патрик Нес, Карлос Руис Сафон и... млъквам!).

Най-скандалното нещо, което си чел?

Хм, това е една книга, която още не е излязла на хартия, дори не знам как точно ще се казва, а кой стои зад авторският псевдоним ми е също неясно... но е странно притегателна книга за сексуалния живот на една мръсница, която затъва все повече в перверзии до момент, в който нищо обичайно не я вълнува. Също и „Непорочните самоубийства“ на Юдженидис – скандално е каква литература може да се създаде от смъртта на пет млади момичета. А, да, и „Голият обяд“ на Бъроуз – ужасна книга.

Книгата, която четеш в момента?

„Прилив“ на Даниел Суарес, „Момчетата Бърджес“ на Елизабет Страут и „Моята автобиография“ на Чарли Чаплин, последната я проточвам странно дълго, но я чета бавно.

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Ако говорим за някаква форма на опиянение, един бар със свободна консумация на алкохол на морето влезе в симбиоза със страхотния сборник „Токио: отменен“ на Рана Дасгупта... до ден-днешен не смея да препрочета книгата, защото се страхувам, че онова смазващо удоволствие е било и заради пиячката.

Представи ми още други твои любими книги.

ОК, сам си изпроси това изброяване: „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, „Доброжелателните“ на Джоната Лител, „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс, „Момчешки живот“ на Робърт Маккамън, „Псевдонауката“ на Бен Голдейкър, „Свят, населен с демони“ на Карл Сейгън, „Гравьор на сънища“ на Александър Секулов, „Слепоглед“ на Питър Уотс, „Кастинг за Месия“ на Петър Делчев, „Черният лебед“ на Насим Никълъс Талеб, „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, „Хиперион“ на Дан Симънс, „Мравки и богове“ на Стефан Цанев... стана ли пълен хаосът? Но наистина всяка една от тези книги е изключителна за мен.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?

Ще заложа на любимия Ромен Гари, цитат от „Лиричните клоуни“: „А все още я чакаше. Опитваше се да си я представи с помощта на всички жени, които беше срещал. Защото в живота идва момент, когато всички жени, които човек е познавал, съставят един много ясен образ на онази, която ви липсва. И когато си тръгват, ви оставят него. Тяхната благодат към вас.“

Защо трябва да се чете?

Единственото решение е срещу бълвоча, който се излива от телевизия, интернет, радио и прочие канали за „забавление“ и „отмора“. Не че и в книгите няма издънки, но поне с повечко четене човек се учи да ги разпознава под всички пластове коричен грим.