БИБЛИОТЕКАТА: Калин Терзийски

Нова доза литература за библиотеката ти

Реклама

Може да го познаваш от стихосбирката му „Сол”. Или от сборника му с разкази „Има ли кой да ви обича”, за който получава Награда за литература на Европейския съюз. Или от романите му „Лудост”, „Войник” и „Любовта на 45-годишният мъж”. Може да го познаваш като част от театралната постановка „Алкохол” (по едноименното му произведение), където си партнира на една сцена с Цвъ. Може и да го познаваш и като психиатър, ако си имал нужда от подобна помощ. Но да не се отклонявам – днес с Кайо си говорим за книгите, които обича. Целите с ме в слух!

 

Аз имам любима книга, а ти?

Е, аз не мога да се похваля с такова нещо, нямам само една любима книга, не мога да се концентрирам така. Но любими са ми десетина книги от които ще кажа „Господ да ви поживи мистър Роузуотър” на Кърт Вонегът, „Бродягите на Дхарма” на Керуак, „Тъй рече Заратустра” на Ницше, „Опити” на Монтен, „Случаи” на Даниил Хармс.

 

Кога една книга ти става любима?

Когато промени биохимията на мозъка ми. Когато усетя, че четейки я, съм пълен с лава от вдъхновение и имам три пъти повече сили за живот отпреди.

 

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Не чета абсолютно никакви съвременни писатели. Може и да са страховито добри и аз да пропускам най-големия шанс в живота си – но не ги чета. Защото изпитвам едно болезнено чувство за липса на големина, на мащаб – когато си помисля за тях. А и не искам да влизам в някаква задочна интрига (харесване-нехаресване) като ги чета. Все пак те са живи хора. И аз – ако харесам написаното от тях – ще вляза в някакви такива страстни отношения с едни живи хора – в будисткия смисъл – излишна страст, привличане, отблъскване, завист, ревност, възхищение, суета, интрига. Или пък ако не харесам написаното от тях – ще изпитам едно излишно презрение. Или излишно високомерие – ако ги намеря за по-глупави от мен. А това са неприятни чувства и аз ги избягвам.

 

Най-скандалното нещо, което си чел?

Новият завет.

 

Книгата, която четеш в момента?

Сега ще започна да чета „Ернестин” на Стендал. В същото време отново си прочитам „Опити” на Монтен.

 

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Не. Всяко ниво на съзнанието е различно. Тоест – няма просто едно по-ниско и едно по-високо. Има едно по-ниско, едно малко по-високо, едно още малко по-високо, едно още малко по-високо и така. Не са само две нива – ниско и високо. Това имам предвид. Въобще – няма два последователни мига, в които аз да съм в едно и също ниво на съзнанието. Винаги се учудвам, че с всеки нов миг съзнанието ми е ново. За мен. Човек гледа себе си и се чуди. Това се казва: Развивам се. Никога не е същия като преди един час.

 

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?

О да. Мотото на Бродягите на Дхарма. И то е: „Веднъж, по време на медитация ми се яви Авалокитешвара – чуващият и отговарящ на молитви. И ми каза: Не забравяй, че най-важната ти задача е да напомняш на хората, че са напълно свободни!”.

 

Защо трябва да се чете?

Защото е хубаво. Богатство.