БИБЛИОТЕКАТА: Николета Дякова

Ники е сред хората, които са щастливи да имат по-свободен график, необвързан с фиксирано работно време, което й дава възможността да съчетава много и интересни занимания. В момента е козметичен и лайфстайл редактор в BeU.bg, занимава се с реклама и ПР, преподава литература в 18-то СОУ „Уилям Гладстон“ и развива собствен бизнес в областта на маркетинга. Мацката обича красотата и естетиката във всичките им измерения и може би затова една от страстите й са именно козметиката, модата и литературата.

Аз имам любима книга, а ти?

Аз пък си нямам любима книга. Знаеш ли, за мен да кажа, че имам любима книга е като да кажа, че имам любим парфюм. Прекалено много ценя труда, емоцията и смисъла вложени в едно творение. Едни от книгите, които са оставили най-силно впечатление у мен са „Престъпление и наказание“ на Достоевки, „Малкият Принц“, „Осъдени души“... Но не мога да ги нарека любими. По-скоро с тях сме се намерили в правилния момент от моя живот. Сигурна съм, че с някои от тях пак ще се срещнем, защото ще има какво още да си кажем. Ако трябва да отговоря на въпроса обаче - любимата ми книга е следващата, която ще е в синхрон с конкретното ми емоционално състояние.

Кога една книга ти става любима?

Когато „говори“ на душата ми. Една книга може да ми стане любима, само ако ме е намерила в момент от живота ми, когато мога не само да я разбера, но и да я усетя със сърцето си, да я осъзная.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Случвало ми се е да прочета книга на един автор и след това да прочета още, и още неща от него, но не съм типа човек, който обича да следи определени творци. По-скоро се интересувам от развитието на определени жанрове или тематики в даден етап от живота си. И проследявам как са представени от различни автори. В момента правя нещо такова.

Тогава коя е книгата, която четеш в момента?

На нощното ми шкафче има много книги, но тези, към които посягам най-често, са „Любов“ на Елиф Шафак, „Целеустремен живот“ на Рик Уорън и „Да прецакаш Дявола“ на Наполеон Хил. Интересното е, че съвсем не беше търсен ефект да започна да ги чета едновременно. Просто и те ме намериха по различни начини (като подарък или препоръка), но почти по едно и също време. Софизъм, Християнство в най-чистото му измерение – без онази преекспонирана ритуалност, и скандално разконспириране на тактиките, с които действа Дявола – това са водещите теми в трите книги. Интересна комбинация, нали? Стана ми любопитно да проследя как е разгледан смисълът на човешкия живот през призмата на тези три отправни точки.

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Хм, когато съм в по-високо ниво на съзнание, обикновено имам нужда да пиша, а не да чета. Но, да, случвало се е. По-различното? Обикновено така преоткривам себе си.

Представи ми още други твои любими книги.

Хммм... „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера, „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд, „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков...

Най-скандалното нещо, което си чела?

Хейтърски статии и хейтърски коментари към статии. Не че обичам да ги чета, де, но понякога ми се налага, предвид естеството на работата ми. Ако ставаше дума за градивна критика, Ок, но скандалното за мен е, че има толкова много хорица, които се чудят къде да изповръщат цялата помия, насъбрала се в тях. Скандалножалко си е.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чела?

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“ - от „Малкият Принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Тривиално е, знам, но в този цитат според мен е събрана цялата истина за това как трябва да живеем, за да Живеем, а не просто да съществуваме.

Защо трябва да се чете?

За да разбираме себе си по-добре, за да разбираме света около себе си по-добре и не на последно място – за да преоткриваме.