БИБЛИОТЕКАТА: Валентин Михайлов

Той не хипстър. Не е и хобо. Няма айфон. Не държи да прилича на някой тип от модерните движения, за да покаже, че носи свеж ум в черепа си. Вальо владее майчиния ни език до съвършенство (направо си е граматически нацист) и е цяло чудо, че още не е издал дебютна книга. Днес с него си говорим за литературата, която обича.

Аз имам любима книга, а ти?
“Стоичков, това съм аз”. Шегувам се, естествено (това е вътрешна шега, само ти ще я разбереш). Книгата рисува един свят, една вселена. Не мога, а и не вярвам, че трябва две отделни книги да бъдат сравнявани (лично мнение), освен като количество и сила на емоциите, които пораждат и провокират в съзнанието и реалния живот. И все пак - мисля, че има едно заглавие, към което съм с по-специално отношение - “Великани на животинския свят” на Димо Божков. Съвсем сериозно! Бях много малък, всъщност тя е първата книга, която прочетох, респективно на нея дължа огромната си любов към научнопопулярната литература.

Кога една книга ти става любима?
(дълга пауза)... Знаеш ли, в 10-ти клас прочетох “Властелинът на пръстените”, след като един приятел, носещ хубавата фамилия Пиянков (благодаря, Ицо!) ми я препоръча неколкократно. Благодарение на въпросното момче започнах да чета книгите на Толкин, също и за фентъзито и митологията изобщо. Но конкретно “Властелинът...” ми е особено мил и драг.
Изчетох “Задругата...” и първата книга от “Двете кули”, като тя (третият том) ме беше погълнал толкова, че като я свърших и почувствах л-е-е-ко разочарование, но от онова, което ти държи горящо любопитството какво ще се случи. Направо се бях вглъбил в развитието на историята на Арагорн и пленените полуръстове. Четвъртата книга я прочетох с около, може би осем пъти по-бърза скорост, а изобщо не съм от хората, които четат бързо. Тогава си дадох сметка колко всъщност ме е обсебила.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?
Искаше ми се да кажа Константин Павлов. Защото освен съвременник е и личност, на която се възхищавам и съм чел почти всичко, от книги през немногото интервюта и стигнеш до единични цитати и афоризми. Но го открих едва преди около две години (ако беше жив, щеше да ми е комшия). Същото важи с някои значителни географски разлики за Кърт Вонегът. Добре, че и при двамата скромността, по един или друг начин, беше порок. Дали заради една стихосбирка или пък поради приятелството им, все пак ще назова едно име - Румен Леонидов (двамата с К. Павлов бяха добри приятели).

Най-скандалното нещо, което си чел?
Скандално... трябва да стесниш малко границите за скандалност, че тази тема можем да я обсъждаме месеци. Най-елементарно-скандалните “неща” (хубава дума в случая), които съм чел и ми се налага да чета са периодичните интервюта на един наш мустакат сънародник от Габрово, ще спестя името му, поради естеството на работата ми се налага да ги следя. Както и писанията в медиите, които неформално управлява, вонящи от пропаганда, цензура, евтина културка и в най-добрия случай ниско интелигентна журналистика и впечатляваща полунеграмотност и профанщина сред писачите вътре. Има обаче и предизвикателно-цинична скандалност, която е със съвсем различно послание. Без да философствам и правя реклама ще кажа честно, Евгений, че много бих се радвал едно твое четиво, което ми даде преди време, да види бял свят и издател!

Книгата, която четеш в момента?
Понястоящем - “Задочни репотажи за България” на Георги Марков - много дълго я отлагах, както и “Парфюмът” на Зюскинд. След това - “Горе&долу” на нашия добър приятел Стефан Стефанов, дебютната му книга. Когато съм някъде на път или сред природа си нося някое книжле с поезия и граматика на български език.

Чел ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?
(пауза)... Нямам спомен... Подпийнал - да, случва ми се, и е хубаво изживяване. (отново пауза) Да, определено. Обичам да консумирам книга с хубаво вино, например малиново, особено поезия. В този случай се получава хубава синергия и емержентност между всичките елементите.

Представи ми още други твои любими книги.
Автобиографията на Стенли Кубрик - без абзаци, глави, раздели и епизоди, единствено свободнотечащата, шахматно подредена, структурирана и последователна мисъл на един безкомпромисен и безусловен перфекционист.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чел?
Oт всяка книга имам поне няколко, ще карам по памет:
”Аз съм съвременен човек и като такъв имам силно влечение към самоунищожението...”
“Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.”
”Защо всички хора не са чисто и просто щастливи? Може би защото Бог щеше да скучае... Или никой нямаше да има нужда от никакъв Бог?”
”Той, види се, беше глух.”
Конкретно от Ремарк и Вонегът имам безброй, това са просто първите, които ми се избистриха.

Защо трябва да се чете?
Спестявам дългия отговор и отново цитирам Кубрик: “I never learned anything at all in school and didn't read a book for pleasure until I was 19 years old”, или по български: “Не научих каквото и да е смислено в даскало и прочетох първата си книга чак когато станах на 19”. Как да не погледнеш към небето и да му се усмихнеш?