Спомени за Маркес
Незабравими цитати от колумбийския писател
06 Март 2014
Реклама
Колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес (1927-2014 г.), автор на романа "Сто години самота" и носител на Нобел за литература (1982 г.), ни напусна преди броени дни. Винаги ще го обичаме и си спомняме за него с някои от незабравимите му мисли…
• Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.
• В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.
• Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.
• Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.
• Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.
• Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.
• Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.
• Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.
• Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.
• Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.
• Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.
• Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.
• Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.
• Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.
• Сърцето има повече стаи и от публичен дом.
