Как политиците ни биха коментирали атентатите, ако живееха в Париж

Алексей Петров: „Това е някаква грешка. Предполагам, че са искали да ловят риба с тези взривове“.

Бойко Борисов: (сърдито и заплашително) „Да не мислите, че ми е лесно. Да пращам Цецо да вади трупове. И Цецо ходи и вади трупове. (още по-сърдито) И им звъня на близките на загиналите, а те се сърдят защо ги безпокоя посред нощ“.

Домусчиев (на излизане от стадиона): „Къде видя терористичен акт? Ти си олигофрен! Изобщо не искам да говоря с теб“.

Йорданка Фандъкова (много хрисимо и приспивно): „Столицата е и ще бъде прекрасен град. Полагаме толкова много усилия всичко да бъде чудесно. Още днес ще поръчам на архитект Диков да направи нов градоустройствен план, за да имаме повече дюнерджийници по ъглите. Те ще ни пазят от терористични актове. Всичко е толкова прекрасно!“

Цветан Цветанов: „Засега това е, което имаме като обективност. Службите работят много добре. Защото това е, което имаме като реални данни и в този аспект искам да изразя нашата благодарност към премиера, че така добре координира нещата“.

Сотир Цацаров (притиснат до асансьора, гледа притеснено): „Не мога да ви дам информация, води се разследване“.

Адвокатът на Волен Сидеров: „Господин Сидеров е бил в една от атакуваните сгради. Той е с изхлузена обувка и вероятно натъртване“.

Лютви Местан: „Тази атака не е релевантна на нашата висока толерантност. Апропо, в парадигмата на цялостния терористичен дискурс бих откроил няколко важни, номинално казано, елемента. Ноторно известно е, и затова няма да изпадам в словно излишество,… (изказването ще публикуваме отделно, тъй като е 45-минутно и тук няма място за него).

Радан Кънев: „Трудно ми е да коментирам. В Париж има много гейове и всяко мое изказване за този град може да се използва в хибридната война срещу Реформаторския блок”.

Михаил Миков: (с лек блясък в очите) „В Париж винаги е имало хубаво вино и хубав коняк!... Но каквото и да се случи, ръководството на социалистическата партия няма да подаде оставка. Ще отстояваме идеологията си докрай”.

Vasko Bog

Всички факти и личности в този текст имат само косвена връзка с реалността. Текстът е резултат на авторовата фантазия и въображение. Целта му е да забавлява и да гледа с усмивка към актуалните събития от деня.