Елица Джуренова: Винаги държа книга до кутийката ми с...

Птица или ангел? Не знам. Рядък-скъпоценен-камък са трите думи, с които бих желал да назова Елица, която е толкова умна и красива, че може да разпраши, взриви, демонизира, размаже фасона и детронизира 99% от девойките до тридесетака. Завършва съвсем скоро Мода в НБУ и очакваме да е нещо като Диор за българския дизайн. Ако не се захване с нещо още по-креативно, разбира се. Но да не се отклонявам – днес с нея си говорим за книгите, които прегръща. "Smart is sexy", както много добре знаем, а нашето момиче изглежда напълно пораснало - по интензитет тя напомня на онези мотоциклетисти, правещи откачени скокове над пропастта без да пострадат – най-много някой да си извади ключицата, но дотогава шоуто е напълно гарантирано. Помислих си: Как можем да я спрем? Е, няма как, затова целите сме в слух!

Аз имам любима книга, а ти?

Любима книга – нямам. Поне не и една. Скъпи са ми тези, които не само че ме обезоръжават, но и ме окриляват, размечтават  ме. Нося ги навсякъде.

Кога една книга ти става любима?

Обичам да изкачвам стълби. Намирам се на различни, нови места, които напускам, след като усетя. Да се обръщам назад ми е чуждо. Именно тези са и книгите, които са ми любими – карат ме да ги прочета отново, да се върна. Вълшебство.  „Тъй рече Заратустра” на Ницше, Маргарет Атууд: „Историята на слугинята“. „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син ме трогна, напомня ми. Дори не знам какво.

Не пропускаш нито едно заглавие от кои съвременни писатели?

Много за съвременните автор не мога да коментирам, не ги чета. За книгата на Калин Терзийски „Любовта на 45-годишния мъж“ не мога да не спомена, защото ме намери в един особен момент и остана сантимент в този ми период. Случайностите са илюзия, мили мои…
„Ние според мансардата“ на Иван Ланджев, винаги ме докосва, харесвам я.

Най-скандалното нещо, което си чела?

Не съм сигурна дали мога да спомена заглавието, защото книгата още не е издадена. Скандална е с това, че те кара да чувстваш и да не чувстваш. LSD, любов, вулгарност. Нереални реалности, вселени, съзвездия. Обичам го! [“Кафяво съзнание”]

Книгата, която четеш в момента?

„Майсторът и Mаргарита“ на Булгаков, отдавна е в списъка ми. Вечер, от време на време, идва и Буковски с „Жени“.

Чела ли си книги в по-високо ниво на съзнание и какво беше по-различно?

Често го правя. Животът ми е едно голямо търсене и тези усещания никак не са ми чужди. Различно е всичко, постоянно. Кръстопът, и още един…

Представи ми още други твои любими книги.

Едно от съкровищата в моя свят, понякога толкова илюзорен, е именно „Алиса в страната на чудесата“. Извинете ме – не мога да не  спомена. Скоро прочетох „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Тънката линия между реалностите е голяма моя слабост. Обичам да чета Ницше. За розите, бодлите, хаоса и душата винаги има време. Красиво е. О, да – често препрочитам Бегбеде.

Имаш ли любим цитат от книгите, които си чела?

Тъй като съм повлияна от Булгаков: "Анушка вече е разляла олиото". Любими цитати имам много, това е голяма част от процесът на прочитане на една книга за мен. Един от тях е: „Ти си на Земята. За това няма лек“, на Самюъл Бекет.

Защо трябва да се чете?

Защото моментите на самота са неизбежни,  четенето е най- доброто лекарство за това. Аз, например, винаги държа книга до кутийката ми с антидепресанти.