Как започнах работа в Англия – част 4

Специално за btv.bg 43-годишният Димитър разказва интересни детайли за адаптацията си в Англия. За правилата там, за нравите на българите, училището на децата му, за един чалга клуб в Източен Лондон и много други любопитни неща.

Как започнах работа в Англия – част 3

Разказът на Димитър за адаптацията в Обединеното кралство

Живот и семейство
Първоначално се установих в Хемпшир, Алдершот, но после се преместих в Гилдфорд, графство Съри. След като наех къщата, минаха още три месеца, докато набавя необходимите неща, за да взема семейството си. В София опаковахме значително количество багаж, което изпратихме с куриер, и след седмица отлетяхме за Лондон.

Записахме децата на училище – единият в подготвителен, а другият в трети клас. Училищата масово са държавни – те са безплатни, но има и частни, в които таксите са внушителни. Същото е с колежите и университетите.

Имахме късмет, че съвсем случайно попаднахме във вероятно най-доброто държавно училище в Гилдфорд, където децата се радват на отлично отношение, развитие и възпитание. Изминаха две години, докато преодолеят езиковата бариера изцяло, като от областния отдел по образованието в Съри изпратиха български преподавател, който проведе на цялото семейство тримесечен адаптационен курс. Кое откъде да се учи, как да ги подготвяме и какво да правим, за да започнат да се справят с езика. Най-впечатляващото е, че това бе програма, за която не сме кандидатствали. Те сами ни откриха.

Образованието не е така суховато и академично като в България. Работи се много на принципа на поощренията, наградите и насърчаването. На децата се предоставят много широка база от познания – изкуства, науки, спорт и се следят и насърчават техните желания за развитие. Правилата в училището са железни – всички ходят с униформи, забранени са пари в брой и мобилни телефони, като всички се третират равнопоставено. Ако детето отсъства повече от 10% от занятията, случаят се предава на социалните служби и полицията.

Ако спазваш правилата, всичко е наред. Онзи ден например ми се обадиха от училището, за да искат разрешение да напишат пълните три имена и рождената дата на големия ми син в наградата за изкуство, която е спечелил.

За учениците до трети клас закуската и обядът са безплатни. Паралелките са от около 20-25 деца, като се ползват всякакви електронни устройства – интерактивни дъски, таблети, компютри... Често различни родители идват в училището и разказват за професиите си – имаха уроци за пътуване със самолет с истински пилоти и стюардеси, с пожарникари и специални маски за деца гасиха огън, измерваха с полицейски радар движението на автомобилите по улицата, посещаваха ферми с животни, а една вечер гледаха през телескопите на местното астрономическо дружество, което бе донесло апаратите в училището.

Има тематични месеци – например месец за Египет, Индия, Австралия, за викингите, дори имаше месец за Майнкрафт. Тогава историята, четенето, писането, рисуването и моделирането са посветени на съответната тема. За месеца на Египет в класната стая имаше макет на мумия в естестен ръст. На следващия месец се моделираха викингски кораби, шлемове и се четяха руни.

Учебната година започва в началото на септември и завършва в края на юли, като децата имат две големи, двуседмични ваканции за Великден и Коледа, както и три едноседмични през октомври, февруари и юни. Подготовката е изключително и само в училището – рядко се правят проекти или домашни вкъщи. Заниманията са от 8:45 до 15:15 ч. с почивка за обяд и игри навън. Понякога в петък или в специални дни, когато е разрешено да са без униформа, имат допълнително време за игра. В повечето случаи работното време на майките е съобразено с режима в училището. Въпреки това в училището има и занималня, в която децата могат да останат до 17 или 18 часа, ако е необходимо. Това обаче се заплаща между 20 и 30 паунда на час.

Детските ясли са само платени и месечната такса е доста висока – между 700 и 1000 паунда на месец. Затова много хора предпочитат да наемат детегледачка или да извикат някоя баба да помага.

Честната дума и доверието
В повечето случаи взаимоотношенията с администрацията са максимално изчистени и опростени. Винаги можеш да приложиш документ, сниман с телефона ти, или сканиран и изпратен по електронната поща – хората приемат нещата с доверие. Но окаже ли се, че ги подвеждаш, последствията са много болезнени.

Много от нещата работят онлайн или по телефона. Аз например не знам къде физически се намират тукашният КАТ (DVLA), данъчните служби (HMRC) или Агенцията по вписванията (Company House), общината и т.н. Масово се използва електронното банкиране – налага ми се да ходя до банков клон по изключение, веднъж на 3-4 месеца. Новите технологии навлизат бързо – например Apple Pay беше внедрен от почти всички банки и множество вериги магазини само шест месеца след представянето му. Работи и системата е-паспорт, в която ти се саморегистрираш при преминаването на граничния контрол, като сканираш паспорта си и се валидираш пред камерата – това облекчава съществено трафика на огромни летища като Хийтроу.

Въпреки че работя само аз, можем да си покрием разходите за месеца, да живеем добре и на хубаво място, като остават и малко пари настрани. Данъците са експоненциални и към момента моите са от порядъка на 35%.

Нашите сънародници
Тук има много наши сънародници на различни нива – от много преуспели финансисти и адвокати до нискоквалифицирани хора с почти никаква езикова култура.