Марчела: Не е модерно да си умен

Всички си мислят, че е мъжкия вариант на Карбовски, но тя е нещо повече – във времена, когато внезапният успех и изстреляните журналистически кариери господстват в медиите, Марчела сякаш идва, за да докаже, че все още има място и за хора, тръгнали да вървят по своя дълъг път и доказвайки, че нещата никак няма да бъдат лесносмилаеми. Днес се срещам с нея, за да си поговорим за омразата. Тя постоянно плюе някого в текстовете си, но не мрази. „Просто на такъв етап сме от развитието си, че ако някой не се развика грубо, никой няма да го чуе. В някакъв истеричен период сме. Тъжно ми е като съм обидила някого, но не знам как с любов да обясня на Станишев, че е прост”, категорична е Марчела. За нея мога да добавя, преди да й дам думата, че има много силно чувство за справедливост, което избухва като противопехотна мина, като го настъпиш. Противопехотна мина в краката на лошите. И разчленява грубо простотията. Как се живее така да си жалостив и зъл едновременно, не знам, но вече целият съм в слух.

Харесвам заглавието на това интервю да бъде… Доган е китаец! Или Китан е догаец!

Шофирам сама в колата и… си мисля, че вековни комплекси се избиват по нашите пътища. Мисля, че често искаме да сме свободни по възможно най-грозния, тъп и опасен за нас, и околните начин. Ако кажа, че карам с 200 и псувам като каруцарка няма да се приеме добре, затова ще кажа, че си пея и си танцувам, което също е истина.

Желирани мечета. Който го е страх от мечки, да не ходи за желирани мечета в гората.

Казвам „мразя”, когато… „Мразя“ е бацил, който ни яде стомасите. Мразя да ми е мокър носът, мразя, когато жени се опитват да си говорят с мен за дрехи и обувки, мразя като не намирам солницата, мразя, когато някой си изпусне телефона и се разплаче от ужас, мразя жегите, мразя бездарниците, дребнавите хора, мразя да ме питат кой мие чиниите вкъщи. Мразя, когато видя, че някой часове наред си е подреждал дрехите по цветове.  Мразя расисти, хомофоби, посредствените музиканти, мразя, когато някой не знае кога се пише „и“ и кога „й“. Мразя и когато някой каже „мразя сирене“. А казвам „мразя“, когато ме мързи да кажа нещо по-смислено, когато нямам сили да рециклирам простотията, когато разнообразието от хора и характери в тоя малък и закръглен свят не ми изглежда шарено и цветно, а сиво или кафяво.

Да имам дете… е нещо, което скоро ще трябва да се престраша да направя.

Една тенденция, която ме плаши… че не е модерно да си умен.

В ранните 90-те… ходих на училище в ОУ Захарий Круша и един дебелак от горните класове ме джобеше всеки ден пред входа на училището. Взимаше ми парите за баничка свинята. Обаче от малка не мога да търпя да ме мачкат и една сутрин му шибнах един в лицето (брат ми тъкмо ме беше научил как да удрям с юмрук). Той от своя страна ме ритна в корема, изкара ми въздуха и пак ми взе джобните. Оттогава всички други, които той и групичката му тормозеха ежедневно, започнаха да се опълчват на „системата“ и така, освен, че ни взимаха парите всеки ден, ни и биеха редовно.

Аз съм напълно спокойна личност… докато някоя грандиозна простотия не ме изкара извън нерви или, докато не се сетя, че един ден ще остарея и ще умра, или пък няма да остарея и ще умра.  Изобщо това с умирането адски ме изнервя.

Спрях да мисля по същия начин… Като се сетя колко тъпа съм била преди, си представям колко съм тъпа сега. Всяка година трябва да си по-малко тъп от миналата. Ако си си все така умен, нещата определено отиват към „Горещо“ с Венета Райкова.

Най-важното нещо… Няколко са – семейството, приятелите ми, хубавата музика и да не смесвам алкохоли.

Бях тормозена всеки ден… да си оправям леглото и да си сгъвам дрехите.

Имах късмет, че съм го направила… Имах късмет, че срещнах Любо*.

Аз не крещя… вкъщи.

В перфектния свят… нас, хората, ни няма.

Обясни Фейсбук на едно малко дете. Социална мрежа, която помогна на обществото ни да се опознае и да порасне. Който разбрал – разбрал. Не приемам на децата да се говори като на олигофрени.

Тайната на дълготрайната връзка… е в личното пространство. Имам един приятел, който много обичаше приятелката си, но с часове се криеше в тоалетната от нея. Важно е да не се криеш, когато искаш да си себе си.

Бях стажант… при Венета Райкова. В Телеман. Помагах за притурката на предаването й във вестник „24 часа”. Сега Венета може да каже, че ми е била шефка и нищо в пътно-транспортната обстановка на страната да не се промени.

iPad на масата за вечеря. Айпад, айфон, айпод… в кенефа, на масата, в леглото… На закуска, обяд и вечеря… рядко се случва да нямам батерия. Само като съм с баща ми, айфонът не е на масата, а под масата, защото ме заплаши, че ще ми счупи пръстченцата сладки. 

Бях в спешното отделение… Когато един Иван се опита да ме прескочи и се спъна в главата ми, когато едно стъкло ми падна на главата от четвъртия етаж, когато си паднах на главата, докато скачах на леглото… да продължавам ли?

Аз не знам какво означава суетата… Напротив – знам. Ако не бях суетна, щях да съм абсолютно луда.

Не мога да се тревожа за тийнейджърите… защото те все още си мислят, че са безсмъртни.

Отварям Google и… запълвам по възможно най-тъпия начин огромните дупки в общата ми култура.

Опитвам от всичко, което правя… да ми става хубаво.

Наистина не бях добро хлапе… когато бръкнах в окото на една Сузана, която ме дразнеше, защото имаше прекрасна руса, дълга коса. Не бях добро хлапе и когато, след като се приберях от детската площадка, тайно си чистех мръсното под ноктите с вилицата на брат ми.  Той по онова време постоянно ми биеше за щяло и за нещяло чимбери по главата и всичко му се върна… наскоро му разказах какво съм правила, той е ужасно гнуслив. Сега ми отмъщава като разказва на всички как съм си била яла лайната като бебе. Сещате се какво ще изяде скоро… сещате се и че още сме хлапета.

 Някои хора изглеждат страхотно в авиаторки на Ray Ban… и това не трябва да ни притеснява, защото и без това всички ще умрем.

Не мисля, че дрехите ми са толкова скъпи… Не мисля изобщо кое колко струва, защото съм милионерка.

Добър трик, когато започнеш да остаряваш, е… да се уредиш с хубаво място на Централните гробища.

Не харесвам душове… и те май много не ме харесват, защото постоянно ме плюят.

Ако Бог вземе есид… ще зацикли жестоко.

Ако Grumpy Cat можеше да пее… щеше да ми пее на сватбата.

*Любен Дилов-син, приятелят на Марчела