Откъс от „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще”

МЪСКЛАНДИЯ БЕШЕ ОТКРОВЕНИЕ

Дойдох в Силициевата долина през 2000 г. и се озовах в „Тендърлойн“, квартал на Сан Франциско – онази част на града, която местните биха ви посъветвали да избягвате. Без да търсите дълго, можете да видите човек, който сваля панталоните си, за да се изходи между паркираните коли, или някой побъркан тип, който отново и отново си удря главата в навеса на автобусна спирка. В местните занемарени барове, близо до стриптийз клубовете, травеститите флиртуват с любопитни бизнесмени, а пияниците заспиват по ъглите и се подмокрят като част от мързеливия си неделен ритуал. Това е западналата част на Сан Франциско, където могат да те нападнат, но по стечение на обстоятелствата се оказа идеална да наблюдавам края на дотком балона.

Историята на Сан Франциско открай време е свързана с алчността. Градът израства благодарение на златната треска и жаждата му за живот не се спира дори пред сполетялото го катастрофално земетресение. Ритъмът на мястото постоянно редува периоди на икономически бум, последвани от също толкова резки спадове. А през 2000 г.

Сан Франциско беше подвластен на най-големия бум в историята и обхванат от ненадмината лакомия. Беше чудесно да си част от масовата лудост, фантазията, на която цялото население се беше отдало – стремежът към бързо забогатяване чрез интернет. Енергийните импулси от тази споделена илюзия бяха почти осезаеми и се сливаха в едно постоянно фоново бръмчене, вибриращо из целия град. А аз седях отстрани, в най-бедната част на Сан Франциско и наблюдавах колко високо – и колко ниско – могат да стигнат хората, когато тънат в разкош.

Историите за постоянната лудост на бизнеса от онези дни се разказват и до днес. Вече не беше необходимо да направиш продукт, който хората искат да купят, за да имаш процъфтяваща компания. Достатъчно беше да имаш каквато и да е идея, свързана с нещо в интернет, и да я обявиш пред света, за да се спуснат инвеститори от всички страни, готови да спонсорират мисловния ти експеримент. Целта беше да натрупаш колкото се може повече пари за възможно най-кратко време, понеже всички знаеха на подсъзнателно ниво, че рано или късно реалността ще надделее.

Жителите на Долината приеха буквално клишето, че трябва да работят толкова упорито, колкото и се забавляват. Хора на по двадесет, тридесет, четиридесет и петдесет години трябваше да работят по цели нощи. Офис кабинките се превърнаха във временни домове, а личната хигиена беше забравена. Странно, но се оказа, че правенето на Нищо, което прилича на Нещо, изисква много работа. Но когато дойдеше моментът за разпускане, мястото изобилстваше от възможности за краен разгул. Най-горещите компании се надпреварваха с големите медии, за да организират най-лъскавите партита. Дори по-старите фирми се опитваха да бъдат в крак, като наемаха някоя концертна зала и поръчваха танцьорки, акробати, барове и групи като Barenaked Ladies. Младите технократи се появяваха за безплатни коктейли от Jack Daniel’s и Coca-Cola, смъркайки кокаин в преносимите тоалетни. Алчността и егоизмът бяха единствените неща, които имаха смисъл тогава.

Бумът беше добре документиран, но последвалият период на спад изненадващо беше игнориран. По-приятно е да си спомняш безпаметните купони, отколкото последвалия хаос. Все пак трябва да се отбележи за протокола, че крахът на фантазията за бързото забогатяване в интернет остави Сан Франциско и Силициевата долина в дълбока депресия. Безкрайните партита свършиха. Проститутките вече не обикаляха улиците на „Тендърлойн“ в шест сутринта, за да предлагат ласки на хората, отиващи на работа – „Хайде, миличък, по-добро е от кафе!“. Barenaked Ladies бяха заменени от безименни трибют банди на Нийл Даймънд, свирещи по търговски изложения. Безплатните подаръци се свеждаха до няколко тениски и чувство на срам.
Технологичната индустрия нямаше идея какво да прави. Глупавите рискови инвеститори, които се бяха подвели по време на дотком балона, не искаха да изглеждат по-глупави, затова спряха да финансират каквито и да било нови начинания. Големите идеи на предприемачите бяха заменени със скромни начинания. Все едно цялата Силициева долина изведнъж беше влязла в клиника за отрезвяване. Звучи драматично, но е вярно. Милиони умни хора вярваха, че създават бъдещето. А после изведнъж стана модерно да играеш на сигурно.

Доказателство за този процес бяха и компаниите, създадени в този период. Изключение е може би Google, която започна да процъфтява около 2002 г. Между Google и представянето на iPhone от Apple през 2007 г. имаше безброй посредствени компании. Следващите големи неща – Facebook и Twitter – определено не приличаха по нищо на предшествениците си от Hewlett-Packard, Intel и Sun Microsystems, които произвеждаха физически продукти и имаха десетки хиляди служители. В последвалите години целта се промени – от поемане на огромни рискове за създаване на нови индустрии и осъществяване на големи идеи към преследването на лесни пари, развличайки консуматорите с простички приложения и реклама. „Най-добрите умове на моето поколение мислят само как да накарат хората да кликват повече реклами. Това не е добре“, казва един от първите инженери на Facebook Джеф Хамърбахър. Силициевата долина започва да напомня твърде много на Холивуд. Междувременно консуматорите, обслужвани от тази индустрия, се обърнаха навътре към самите себе си, обсебени от виртуалния си живот.

Един от първите хора, които алармират, че този спад в иновациите може да бъде симптом за далеч по-голям проблем, е физикът Джонатан Хюбнер, който работи в Центъра за въздушно и морско военно дело към Пентагона в Чайна Лейк, Калифорния. Хюбнер е слаб, оплешивяващ мъж на средна възраст, който се облича с дрехи, сякаш вдъхновени от различните нюанси на калта – панталони и яке в цвят каки и кафява риза на райета. От 1985 г. се занимава с разработването на оръжейни системи и има поглед върху най-новите и най-добрите технологии, свързани с материалите, енергията и софтуера. След пукването на дотком балона той е раздразнен от посредствените проекти, които трябва да минат за иновации. През 2005 г. Хюбнер пише научната статия „Възможна тенденция на спад в иновациите по света“, която, ако не присъда на Силициевата долина, е поне сериозно предупреждение.

За да опише своето виждане за състоянието на иновациите, Хюбнер избира да ги сравни с дърво. Човекът вече е изкачил основния ствол на дървото и е преодолял по-дебелите клони – големите идеи, които променят света. Изобретени са колелото, електричеството, самолетът, телефонът, транзисторът. Човечеството в момента е достигнало по-тънките клони към върха на дървото и предимно усъвършенства стари изобретения. За да подкрепи тезата си, Хюбнер показва, че честотата на изобретенията, които променят живота на хората, започва да намалява. Освен това намира данни, че броят на новите патенти намалява с времето. „Мисля, че вероятността да открием ново изобретение, което да се нареди сред стоте най-велики открития, става все по-малка. Иновациите са изчерпаем ресурс“, казва Хюбнер.
Ученият предсказва също, че на хората ще са необходими около пет години, за да разберат идеите му. Оказва се прав с почти абсолютна точност. Около 2010 г. съоснователят на PayPal Питър Тийл, който е и един от първите инвеститори във Facebook, започва да разпространява идеята, че технологичната индустрия е разочаровала хората. „Искахме летящи коли, а вместо това получихме 140 символа“ се превръща в нещо като слоган на неговата фирма за рисков капитал Founders Fund. В едно свое есе, озаглавено „Какво стана с бъдещето?“, Тийл обяснява, че Twitter, със своите съобщения от по 140 символа и подобните изобретения, са разочаровали обществото. Според него научната фантастика, която някога е гледала вдъхновено към бъдещето, вече е предимно антиутопична, защото хората не гледат оптимистично на идеята, че технологиите могат да променят света.

Самият аз бях съгласен до голяма степен с този начин на мислене, докато не посетих Мъскландия за първи път. Макар Мъск да не е така скромен по отношение на плановете си, сравнително малко хора извън служителите му са виждали фабриките, развойните центрове, машинните отделения и огромния мащаб на нещата, които той прави. Ето един човек, който успешно прилага принципите на Силициевата долина като гъвкавост, бързо движение и липса на бюрокрация, за да построи и подобри огромни, фантастични машини и да преследва големите идеи с потенциал да бъдат истинските открития, които ни липсват.

По всички правила на играта от Мъск се е очаквало да попадне сред останалите провали от онова време. Той яхва дотком манията през 1995 г., когато основава първата си компания Zip2 – примитивен инструмент, кръстосващ Google Maps и Yelp. Това първо начинание се оказва бърз и огромен хит. Compaq купува Zip2 през 1999 г. за 307 милиона долара. Мъск печели 22 милиона от сделката и налива почти всички пари в следващото си начинание – стартираща компания, която скоро се превръща в PayPal. Като най-голям акционер в PayPal Мъск става приказно богат, когато eBay придобива компанията за 1,5 милиарда долара през 2002 г.

Вместо да остане в Силициевата долина и да се поддаде на депресията като себеподобните си, Мъск се мести в Лос Анджелис. Традиционната мъдрост на онова време повелява да си поеме дълбоко въздух и да изчака следващото голямо начинание, преди да действа. Мъск отхвърля тази логика, влагайки 100 милиона долара в SpaceX, 70 милиона в Tesla и 10 милиона в SolarCity. Освен ако не беше изобретил машина за унищожаване на пари, Мъск едва ли би намерил по-бърз начин да профука богатството си. Той се превръща в едноличен ултрарисков инвеститор, който на всичкото отгоре произвежда свръхсложни физически продукти на две от най-скъпите места в света – Лос Анджелис и Силициевата долина. Компаниите на Мъск създават изделия от нулата при всяка възможност, опитвайки се да преосмислят и подобрят космическата, автомобилната и слънчевата индустрия.

Със SpaceX Мъск се бори срещу гигантите на американския военноиндустриален комплекс, сред които Lockheed Martin и Boeing. Освен това се съревновава с държави – основно Русия и Китай. SpaceX си създава име на нискотарифен превозвач в Космоса, но самò по себе си това не е достатъчно, за да гарантира победата. Космическият бизнес изисква смесица от политика, взаимни услуги и протекционизъм, които противоречат на основите на капитализма. Стив Джобс се сблъсква със същите сили, когато излиза на битка срещу звукозаписната индустрия с iPod-а и iTunes. Борбата с престарелите противници на технологиите от музикалната индустрия обаче е детска игра в сравнение с враговете на Мъск, чиято професия е да правят оръжия и да се месят в националните политики. SpaceX тества ракети, които могат да се използват повторно, след като изведат товара си в Космоса и се върнат обратно на Земята с прецизно приземяване. Ако компанията успее да усъвършенства тази технология, ще нанесе унищожителен удар на всички свои конкуренти и почти сигурно ще измести някои от вечните имена в ракетната индустрия, като в същото време ще направи САЩ световен лидер в извеждането на товари и хора в Космоса. Това е заплаха за статуквото, която според Мъск му е създала куп яростни врагове. „Списъкът от хора, които не биха имали нищо против да съм мъртъв, расте. Семейството ми се страхува, че руснаците ще ме убият“, казва Мъск.

С Tesla Motors Мъск се опитва да промени традиционното производство и продажба на автомобили, като в същото време строи собствена мрежа от станции за зареждане. Вместо хибриди, които според терминологията на Мъск представляват неоптимални компромиси, Tesla прави усилието да създаде изцяло електрически коли – и то такива, които хората всъщност искат да карат. Tesla не продава тези коли в автокъщи, а през интернет и в подобни на Apple магазини галерии, разположени в скъпи търговски центрове. Освен това компанията не разчита, че ще направи много пари от сервиз и обслужване на колите, които продава – електрическите коли не изискват смяна на маслото и другите редовни процедури по поддръжка, както при традиционните автомобили. Моделът на директни продажби, установен от компанията, е радикална промяна на досегашните правила, според които търговските представители притискат клиентите и правят космически печалби от цената на поддръжката. Станциите за презареждане на Tesla вече опасват много от основните магистрали в САЩ, Европа и Азия, добавяйки стотици километри пробег към колата в рамките на около двадесет минути. Тези т.нар. суперзареждащи станции се захранват със слънчева енергия, а собствениците на колите Tesla не плащат нищо, за да презаредят. Докато голяма част от инфраструктурата на САЩ е в упадък, Мъск строи футуристична система за транспорт, която би позволила на САЩ да изпревари останалия свят. Визията, а в последно време и изпълнението, които свързваме с Мъск, сякаш съчетават най-доброто от Хенри Форд и Джон Рокфелер.

Със SolarCity Мъск инвестира в най-голямата фирма за инсталиране и финансиране на слънчеви панели за бизнеса и крайните потребители. Той участва в идеята за създаването на компанията и заема поста на председател на борда на директорите ѝ, а братовчедите му Линдън и Питър Райв я ръководят. SolarCity успява да свали цената на много енергийни услуги и на свой ред да се превърне в голяма услуга. Във време, когато много компании от сектора на екологично чистата енергия фалират притеснително редовно, Мъск създава две от най-успешните такива фирми в света. Империята Musk Co. включва фабрики, десетки хиляди служители и индустриална мощ и превръща Мъск в един от най-богатите хора в света с активи, оценявани на 10 милиарда долара.

С посещението си в Мъскландия започнах да си обяснявам как Мъск е успял да постигне всичко. Идеята „да се изпрати човек на Марс“ може и да звучи налудничаво за мнозина, но също така е и уникално обединяващо послание за компаниите на Мъск. Крайната цел формира един общ принцип във всичко, което той прави. И в трите му компании служителите са наясно, че се опитват да постигнат невъзможното с денонощни усилия. Когато Мъск поставя дръзки цели, тормози вербално служителите си и ги кара да работят до пълно изтощение, всичко това на някакво ниво се прави в името на общата цел – планът за Марс. Някои служители го харесват заради това. Други го мразят, но си остават странно лоялни от уважение към отдадеността му и към мисията му. Мъск е успял да развие нещо, което липсва у мнозина от предприемачите в Силициевата долина – смислен цялостен поглед към света. Той е гений, обсебен от най-голямото пътуване, което някой някога е предприемал. В по-малка степен изпълнителен директор, стремящ се към забогатяване, и в много по-голяма – генерал, водещ армията си към победата. Ако Марк Зукърбърг иска да ни помогне да споделяме снимки на бебетата си, Мъск иска… ами всъщност иска да спаси човешката раса от случайно или предизвикано унищожение.