PSS: Искаме да направим концерт на Уембли!

За музикалната банда Pimp Switch Sequence или PSS всичко започва през 2005 г. в гръцкия град Тесалоники. Свирят готин рок и определено ще им станеш фен, след като ги чуеш. Днес с Лени и Сандра от групата си говорим за настоящото и предстоящото, а аз съм целия в слух.

С коя любима ваша звезда от детството ви бихте желали да забиете на една сцена днес?

Сандра: Аз лично бих си умряла, ако свирим на една сцена с Ози Озбърн. Даже сега като си го представя и допускам, че няма да мога дори да пея, ако той е до мен.

Лени: Прекалено много са, но ако можех да избера абсолютно всеки, бих избрал Кърт Кобейн.

Кое беше първото нещо, което ви оказа истинско влияние в музиката?

Лени: В 7-ми клас един приятел ме запали супер много по Metallica, и след това System Of A Down. Тогава си казах, че искам и аз да мога да свиря такава музика.

Кои съвременни музиканти харесвате и защо?

Сандра: Много харесваме Foo Fighters. Те са една група, която от много време доказва качествата си като музиканти. Всеки следващ албум е все по-хубав и вдъхновяващ за млади музиканти като нас. Те са истински и не се страхуват от това да показват реалността в музиката, без да добавят излишни компютърни обработки.

Лени: Аз лично съм фен на Blue October, Corey Taylor и We The Kings. Различни са като стилове, но смятам, че е хубаво човек да слуша различни неща, дори да са под един жанр.

С кого бихте желали да си партнирате по даден музикален проект?

Лени: За момента не виждам възможност за колаборация с някой музикант, но би било интересно да е някой от съвсем различен жанр от нашия.

Какво е най-силното ви вдъхновение днес?

Сандра: Бих казала, че най-често вдъхновението ни се основава на проблемите около нас. Рядко обръщаме внимание на политическите ситуации, но често емоционалното ни състояние е водещото когато говорим за вдъхновение. Често успяваме и един друг да се вдъхновяваме. Когато един даде идея, друг я подхваща и я развива и така се получава финалния продукт.

Лени: Това да съм в една стая с групата ни, и да знам че може да свирим каквото си поискаме.

Можете ли да си спомните за най-откаченото преживяване, което си имали като музиканти?

Сандра: Това лято свирихме в Природонаучния музей в София. Гримирахме се като различни животни от семейство котки и до нас имаше живи скорпиони. Целият концерт беше на ултравиолетова светлина и гримовете ни, както и части от облеклото и детайли по инструментите. 

Лени: Съгласен съм със Сандра, това беше много яко.

В какъв тип жанрове на музиката се чувствате комфортно?

Сандра: Аз лично се чувствам най-добре в софт рока. 

Лени: Във всичките разновидности на рок музиката, гледаме да не се придържаме към един единствен стил. Но ако трябва да избирам най-вероятно хард рок.

Бъдещите  ви проекти?

Сандра: В момента работим върху клипа на новата ни песен.

Лени: Освен клипа работим и по още една песен.

Мечтания ви проект?

Сандра: Искам да направим концерт на „Уембли”. Да има акробати, танцьори, фойерверки, всякакъв вид осветление и сценични ефекти и след цялата еуфория да има един момент, в който сме само четиримата на сцената и има по един лъч светлина върху нас и свирим някоя от лиричните ни песни.

Как мислите, че музиката ще изглежда през 2050 г.?

Сандра: За жалост мисля, че музиката пред 2050-а ще бъде изцяло електронна. Все повече се загубва човека в това изкуство. Все повече истинското свирене и пеене минава на заден план. Радвам се, че възможностите на компютрите и програмите за музициране и обработване на звук се развиват, но не трябва да се забравя, че те са направени да помагат на хората, а не да ги заместват. Малко съм отчаяна на тази тема... с времето се губи душата в музиката... а тя е най-важната.

Лени: Ако погледнем промените в музиката през последните 100 години можем да видим, че с времето музиката става все по елементарна като структура и като композиция. Истината е, че хората не искат провокираща музика върху която да се мисли, а по-скоро слушат музика, за да релаксират, предполагам че това няма да се промени много през следващите години и най-вероятно Сандра е права.

Бихте ли ни препоръчали…

Няколко нови фотографи, които да следим?

Сандра: Драгомир Спасов.

Лени: Ивайло Петров.

Уебсайт?

Лени: scienceworldreport.com.

Филм?

Лени: "Interstellar" обещава да е много интересен филм.

Книга?

Сандра: „Хлапета” – Александър Чобанов.

Нещо за гледане в интернет?

Лени: South Park.

Подкаст в iTunes?

Лени: Не следя подкастове, но това може би е грешка.

Какво могат да очакват феновете ви от предстоящите ви песни?

Сандра: Истински рок!

Лени: Записали сме по много интересен начин всичко в тази песен, може да се очаква здраво аналогово звучене и много мелодии и яко рок

Как бяхте първоначално инспирирани да правите музика?

Сандра: Просто усетих, че това е правилното нещо.

Лени: от две групи – Limp Bizkit и System Of A Down.

Разкажете ни какво си спомняте за първия трак, който създадохте?

Лени: Спомням си, че го записахме само аз и барабаниста ни в една стая в студио в Солун и записвахме едновременно, което е доста трудно, особено за 15-годишни момчета.

Бил или си някога обезкуражени до степен, че да се откажете от правенето на музика?

Сандра: Не. В България често има поводи да се откаже човек, но когато се замисля какво удоволствие ми носи музиката и когато си представя какво би трябвало да правя, ако я няма и веднага се хващам пак да си правя моите неща.

Как иначе щеше да протече животът ви, ако не бяхте артисти?

Сандра: Това не искам и да си го помислям. Сигурно щях да се занимавам с някакъв вид организационна работа, да се карам на хората и да се прибирам ядосана в къщи. Или пък да стоя цял ден зад някое бюро и да се чудя как да се самоубия.

Наименувайте две неща от музикалната техника и инструменти, без които не можете да живеете и какво ги прави толкова важни за вас.

Лени: Китарите и грамофона ми.

Кой от всичките ви минали записи бихте преиздали днес с нов аранжимент и защо той е толкова важен за вас?

Лени: От това, което сме издали, не бих пипнал нищо, но това са две песни. Имаме към 15 неиздадени песни, тях бих променял.

Коя е най-трудната част при започването на нов запис?

Сандра: Има два трудни момента. Първият е да решим, че един риф си струва развитието... тук работата е дълга и трудна. Никога няма как да сме сигурни, че точно този е най-добрият. Втория момент е края на записите. Запишем ли всичко, дори и да сме много доволни от записите /както винаги сме/, започва едно съмнение... дали наистина това е най-добрия вариант на песента. Дали това е най-добрата песен. Много са въпростите. Но несигурността като че ли е най-големия проблем.

Какви са най-добрите и най-лоши неща от това да си продуцент в наши дни?

Лени: Когато продуцираш собствена музика е трудно да си обективен, а когато продуцираш чужда е много трудно да не се бъркаш в творческия процес. Да си продуцент е доста приятно, но и доста отговорна задача.

Кой е най-добрият съвет, който сте получавали в музикалния бранш?

Сандра: Не гледай другите. Върви си по своя път и ще стигнеш където трябва.

Кои са някои от методите ви да останете здравомислещи по време на турне?

Сандра: На турне най малко е хужно човек да е здравомислещ, точно тогава е времето когато избухваме и се забавляваме най много. Даже бих казала, че на турне изпускаме парата и напрежението.

Наименувайте пет филма, които всеки ваш фен трябва да гледа.

Влъстелинът на пръстените (трилогия), Великия Гетсби, Хобит, Гладиатор, Fight Club

Кой талант адмирирате и бихте желали да имате?

Сандра: Щях да се радвам много ако бях абсолютистка. Щеше много да ми помага с пеенето.

Какво е първото нещо, което ще направите, след като отговорите на въпросите ми?

Сандра: Ще си измия очите и ще пия вода.

Лени: Изчезвам да репетирам.

Последни думи?

Лени: Към музикантите - останете верни на стила си, и със много усилия нещата ще станат след време. Тогава ще е много по-сладко отколкото да правите умишлено “популярна” музика. Към слушателите - пробвайте различна музика при всяка една възможност, няма да съжалявате дори да не е рок има много други стилове, които могат да обогатят човек.