Табу в литературата: Набоков

Петдесетте, светът още не се е отърсил от кошмара на Втората световна война и получава нов звучен шамар. Появяват се произведения като „По пътя“, „Голия обяд“, „Вой“, „В очакване на Годо“.

В рамките на едно десетилетие световната литература е разтърсвана от култови произведения, които отдавна вече смятаме за класика. Но в онези години голяма част от тях са били шокиращи и дори забранявани.

Поредният скандал е през 1959 г. в Париж, когато е издаден „Лолита“ – романът, който разтърсва моралните устои на литературните пуритани. След него педофилията не е вече табу.

Скандалните писатели са много, но един от тях наистина предизвиква небивали вопли и яростни протести – Владимир Набоков. Руският емигрант, избягал в САЩ, остава в историята като автор на „Лолита“ – роман, който унищожава всякакви моралните догми. Става дума за сексуална интрига между мъж на 40 години и 12-годишна нимфетка. Иначе казано, темата е педофилия. Самата дума вече бие тревожна камбана в главите ни, а сега си представете какво е било във време, когато още белите не са искали да пращат децата си на училище заедно с деца на чернокожи, Елвис е бил слаб и е можел да пее, а хората са си мислили, че могат да построят комунистическия идеал. Набоков провокира обществото до такава степен, че цял живот трябва да се оправдава за романите му, които шокират с открити педофилски намеци, кръвосмешения и обсебващи убийства.

Обаче Набоков е още по-скандален. Напук на литературните критици, писателят е бил примерен съпруг и баща и няма нито един сексуален скандал в биографията си. Даже е бил супер скучен в личния си живот – забавлявал се е с лов на пеперуди и игри на шах. Все пак, освен пенсионерските хобита, адски си е падал да дразни публиката и издателите. Книгите му са предизвиквали стомашни спазми у редакторите в онези години.

С „Лолита“ Набоков разчупва и табуто, че психологията може да обясни творчеството. Писателят цял живот се подиграва на Фройд и не пропуска случай да осмее психологията. Всякакви биографи са опитвали да свържат изобилието от сексуални сцени с малолетни в романите на Набоков с детството му. Истината е, че не откриват нищо, колкото и да полагат усилия, освен първата любов на писателя, когато е още тинейджър – Маша, която също е била на 12 г., когато малкият Набоков се влюбва в нея. Пълен провал за търсачите на сензации.

Набоков, не само счупва табуто в литературата, че педофилията не може да бъде естетизирана, но и постига и комерсиален успеех, който е трън в задниците на всички издатели, които отхвърлят ръкописа му като порнографски. Скандалът продава. Набоков бързо научава, че за да успее в държава като САЩ, трябва да предизвика внимание и го прави по брутален начин.

Сексуалното привличане между деца и възрастни не е е нещо ново и съществува още от времето на Сократ, но това е от онези тайни, които се замитат под килима на обществото. Никой не иска да си признае, че малките мръсни помисли съществуват в главите на много хора. Набоков посочва проблема, но не размахва назидателно пръст и това дразни още повече обществото.

Твърде банално звучи днес да наричаме романите на Набоков порнографски. Писателят изгражда литература, в която скандалът и естетизмът са в перфектна комбинация. Самият Набоков се е забавлявал много повече от играта с думи и лингвистичните загадки вложение в романите му, отколкото от сексуалните скандали. Явно е знаел къде е границата между фикция и реалност. За много хора, обаче такава граница не съществува, иначе как да си обясним вандалските изблици към Музея на Набоков в Русия.

Половин век след издаването на „Лолита“, табута в литература все още съществува в главите на много хората. Хубавото е, че те от литература изобщо не разбират – факт, който е карал Набоков да се смее искрено след поредните обвинения, че е писател педофил.