Реклама

Когато се чувстваме "на дъното”, не трябва да допускаме да ни обземат страхове. По-добре да повярваме, че е възможно да заживеем в радост отново, и че по този начин получаваме нов шанс за ново начало и радост от живота.

Ето трите неща, които не трябва да правим, когато ни застигне традегия: 

Да не потискаме мъката си. Да изразяваме всичко това, което чувстваме и доброто, и лошото, и най-ужасното. Да не го задържаме в себе си, защото потиснатите емоциите от мъка нараняват единствено нас самите.

Да не се оттегляме от живота с пораженчески мисли "Никога няма да бъда щастлив/а отново. Ще издигна стена около себе си. Няма да позволя друг мъж да се доближи до мен. Няма да допусна друга жена да докосне сърцето ми." Голяма грешка е това да се оттеглим доброволно в съществуване, вместо да живеем живота си пълноценно. 

Да не си позволяваме негодувание, защото то няма да ни помогне, напротив ще ни нарани. Негодуванието наранява само негодуващия и превръща проблема в още по-неприятен и дълготраен.

Когато сме изправени пред трагедия или неуспех, нека да вземем предвид и тези два съвета, които могат да ни дърпат да вървим напред след лична криза:

Да приемем, това което не може да се промени. В действителност повечето от нещата в живота ни не са под наш контрол. Единственият начин да ги превъзмогнем е да ги приемем. Приемането е ключ към спокойствието и вътрешния мир. Миналото си е минало. Вярата е приемане на фактите от живота. Да се приеме реалността без обезкуражаване това е истинската вяра.

Да се фокусирайме върху това, което е останало, а не върху това, което е загубено. Може да направим списък с нещата, за които можем да изразим благодарсност "Аз съм все още жив/а. Здрав/а съм. Имам работа, дом, деца..." Има още много неща за един дълъг списък. Благодарността ще разруши всякаква възможност за депресия. Не е възможно човек, който е благодарен да бъде депресиран. Нека поддържаме чувството си на благодарност за всичко, което се случва с нас.