За четене: Историята на Илон Мъск – геният, който създаде PayPal, Tesla Motors и SpaceX

Участвайте в играта и един от вас ще получи сборника „Една успешна идея е достатъчна”

Реклама

В края на този откъс има въпрос, свързан със самия текст. Един от отговорилите правилно, избран чрез жребий, ще получи екземпляр от сборника „Една успешна идея е достатъчна”. В играта могат да участват само регистрирани потребители на сайта. Краен срок за участие - 22 октомври, 17:00 ч.
Допълнение: Книгата спечели Моника Райчева от Хасково.

 

Илон Мъск, „Тесла Мотърс” и SpaceX: В съзнанието на Железния човек
(глава 3 от сборника „Една успешна идея е достатъчна” на Рандъл Лейн, издателство „Еднорог”)

Илон Мъск е може би най-великият предприемач на XXI век. Преди да навърши тридесет и две години, той е основал и впоследствие продал две изключително успешни компании, едната от които PayPal, наричана „банката на интернет“, която eBay придобива за 1,5 милиарда долара през 2002 г. Следващият му бизнес ход отново бил фокусиран върху две от най-големите, но и най-консервативни индустрии в света – производството на автомобили и космическите пътувания. Основавайки „Тесла Мотърс“ той целял да създаде надеждна електрическа кола и първия успешен американски автомобилен стартъп от повече от половин век. SpaceX била замислена като начин да се приватизира пътят към небето. Към днешна дата и двете компании изглеждат печеливши, прибавяйки 10 милиарда долара към богатството на Мъск.
Но когато ХАНА ЕЛИЪТ прекарва значителен брой часове с Мъск през 2011 и 2012 г., тези успехи били далеч не толкова сигурни, а неговият втори брак се разпадал. В продължение на месеци Мъск, сега на четиридесет и три години, осигурил на Елиът пълен достъп до своя служебен и личен живот, споделяйки свободно своите мисли в реално време – по-малко Тони Старк (личността на Мъск вдъхновила създателите на образа на екранния Железен човек), отколкото Тони Сопрано. Оказва се, че дори геният не е предпазен от съмненията.

***

В четвъртък сутрин в Бел Еър, Калифорния, Илон Мъск, чиито бузи са още мокри от нанесения афтършейв, се е оттеглил в своя подземен киносалон с площ от 20 000 кв. м. в имението си в стил „френчнуво“. Целият приземен етаж на имота e превърнат в типична мъжка бърлога, подходяща както за бизнес, така и за забавления.
Коженият диван и масичката за кафе, украсена с периодичната таблица, служат за работна станция, убежище, от което Мъск изстрелва многобройни имейли дори и след полунощ и прави проучвания на важни неща като импрегнирания карбонов аблатор – „най-добрият щит за топлинна защита, познат на човека.“ Но вместо да виси в офис, докато целият останал свят е буден, младият милионер, основател на компанията за електрически автомобили „Тесла“, както и на SpaceX, първата частна компания, извела космически летателен апарат в орбита, ме научи да играя BioShock, екшън игра от първо лице в стилистиката на Айн Ранд.
„Играта разказва за хегелианската диалектика и факта, че тя определя курса на историята“, обяснява Мъск с очи, вперени в екрана. „Това е нещо като конкуриращи се философии или конфронтиращи се мем нагласи. Спокойно можете да се вгледате в съвременната история и да видите, че става въпрос не толкова за битки на генетиката, колкото за битки между различните мем структури.“
Да, той говори точно по този начин. Докато играе видео игри. Мъск се занимава с BioShock около деветдесет минути, докато работата, свързана с двете му компании, не се опитва да привлича вниманието му. „Тесла Мотърс“ се подготвя да представи за първи път джип, насочен към екологично настроените футболни майки и планира да пусне в производство нов модел седан. Междувременно SpaceX тества своя космически летателен апарат „Дракон“ за безопасно скачване с Международната космическа станция. Но Мъск явно се наслаждава на почивката от работа и отделя допълнително време за обиколка на къщата.
Разположен на върха на добре скрит хълм с гледка към Тихия океан, имотът с площ от 1.6 акра може да се похвали с тенис корт (братът на Мъск Кимбъл се шегува, че нередовните им мачове са толкова настървени, че му се налага буквално да бяга, ако успее да спечели), открит басейн и пътека, водеща към гигантско дърво, където Мъск, като баща на седемгодишни по онова време близнаци и петгодишни тризнаци (всички момчета), планирал да построи дървена къщичка. Вътрешността на имението е точно толкова грандиозна, колкото би могло да се очаква от един милиардер, с всички екстравагантни играчки като приличащата на пещера изба за вино и огромната баня, която е толкова просторна, че Мъск слага в нея дори бягаща пътека.
Това, което липсва обаче, е какъвто и да е знак за реални хора, живеещи в къщата. Белите рафтове, извисяващи се до тавана на библиотеката, са учудващо празни. Сред книгите, които Мъск чете основно на своя айфон, са „Автобиографията на Бенджамин Франклин“ и творбата на Уолтър Айзъксън, посветена на Стив Джобс.
Басейнът е покрит, по перфектно окосената трева на задния двор не се търкалят играчки, няма градински столове или грил. Момчетата са на училище. Мъск поделя попечителството върху тях с училищната си любов Джъстин след приключването на широко обсъждания им в публичното пространство развод. Беше ми казано, че втората му съпруга, двадесет и осем годишната английска актриса Талула Райли, е в родната си страна за снимките на филм. Няма никакви знаци за дамско присъствие – дрехи, обувки или козметика. Не се виждат дори никакви лични фотографии освен еднометровия панорамен кадър на Мъск и Райли, наблюдаващи залеза на фона на частна яхта на някакъв отдалечен тропически плаж, прегърнати, смеещи се и вперили поглед в небосклона. На друга стена – снимка на стол, която като че ли е фабричният кадър, с който се продава самата рамка.
Попитах Мъск дали има куче и той ми отговори, че отглежда две. Но не се виждаха никакви купички за храна и вода, играчки или каишки. Той сподели, че къщата е взета под наем, както впрочем и мебелите. Въпреки че Илон Мъск живее тук, би било преувеличено да наречем къщата негов дом. Тя е просто спирка по пътя, перфектното място за игра на антиутопични видео игри.

С ръста си от 1.86 см, съчетан с широки рамене и крака, идеално отговарящи на името му (Илон означава дъб на староеврейски, въпреки че семейството на Мъск произхожда от холандски преселници от Пенсилвания), той изпълва червения спортен автомобил на „Тесла Мотърс“, който е предпочел пред своите „Ауди“ Q7 и „Порше“ 911 за тридесет и два километровото пътуване до седалището на SpaceX в Хоторн. Поемайки по междущатската магистрала, Мъск внимателно наглася оптималната температура и въздушната струя в купето, след което пуска микс от парчета на Роби Уилямс, Адел и петата симфония на Бетовен, шофирайки бързо и прецизно. Всичките му действия точно съответстват на разпространеното схващане за образа му като въплъщение на роботизирания гений. Именно това вдъхновява сценаристите за образа на героя на Робърт Дауни Джуниър във филма на Джон Фавро „Железният човек“. Голяма част от тази репутация е напълно заслужена.
„Ако се разхождах с трите деца и Илон внезапно изчезнеше, знаех, че е отишъл в книжарница“, спомня си майката на предприемача, Мей, която на шестдесет и три годишна възраст продължава да бъде търсен модел. На шестдесет тя позира с изкуствен корем като бременна в стил „Деми Мур“ за корицата на списание „Ню Йорк“. „Обикновено той седеше на земята, погълнат от своя свят. Илон прочете пълното издание на „Енциклопедия Британика“, когато беше само на осем-девет години и помнеше прочетеното.
Израствайки в Претория, Южна Африка, Илон нямал приятели в училище, защото имал навика да поправя дребните фактически грешки на съучениците си. Той смятал, че им прави услуга, но те мислели, че е арогантен и му отговаряли с тормоз.
„Той може да бъде брутално откровен за неща, за които вие бихте си помислили: „О, Боже, това е наистина болезнено“, споделя сестра му Тоска. „Всъщност той не се опитва да бъде жесток или да ви накара да се почувствате зле. И оценява честността, получена в замяна.“
През университетските години Мъск следва физика и бизнес в университета на Пенсилвания, а после отново физика и други науки в „Станфорд“. Той съзрява физически, но запазва своята високоволтова енергия, насочвайки я към научните си изследвания до такава степен, че се налага Мей да проверява дали е ял поне нещо и дали си сменя чорапите всеки ден. Според неговия съквартирант от студентските години, Адео Реси, който също е технологичен предприемач, Мъск е станал „по-добър човек“ оттогава: „Сега поне пуска по някоя шега.“
Докато кара към офиса – авиаторските му слънчеви очила „Монблан“, вдигнати от пода на приличащото на „Лотус“ купе, са кацнали на върха на носа му – си говорим за любими маршрути за шофиране (както може да се очаква, той предпочита калифорнийския щатски път 1), любима музика (когато не слуша Роби Уилямс, се наслаждава на „Бийтълс“ и „Пинк Флойд“, класическо рок момче) и предпочитаните от него коли (моделът „Ягуар И-тайп“ от 1967 г. е „като кофти отношения с жена – много е дисфункционален“).
Питам го: „Искал ли си някога да живееш в различна историческа епоха?“
„Не, радвам се, че живея сега“, отговаря Мъск с останки от напевен южноафрикански акцент.
„Защо?“
„Ако някой смята, че е по-добре да живее в друго време, най-вероятно не е особено силен по история. Животът е бил доста противен в миналото. Хората са знаели твърде малко и е било много вероятно да умреш млад от някоя ужасна болест. На нашите години сигурно вече щяхме да сме останали без зъби. Особено гадно би било, ако си жена.“
Добре казано.
„Ако се върнеш няколкостотин години назад, това, което в днешно време приемаме за даденост, би било чиста магия – да можем да разговаряме с хора на далечни разстояния, да предаваме изображения, да летим, да имаме достъп до огромни количества информация като някакви оракули. Всичко това щеше да бъде определено като магия само преди няколкостотин години. Така че инженерството по своя смисъл и цел си е магия, а кой не би искал да бъде магьосник?“
Мъск се превръща в един от най-изтъкнатите магьосници на своето поколение почти веднага след дипломирането си от „Станфорд“. През 1995 г. той е един от основателите на Zip2Corporation, компания, която се занимава с доставяне на софтуер и специални услуги за медийния пазар. През 1999 г. Мъск я продава на Compaq за 307 милиона долара в брой.
През 1997 г. той е един от основателите на PayPal, която става публична компания в началото на 2002 г. Мъск е акционерът с най-голям дял в нея, преди eBay да я придобият за 1.5 милиарда долара по-късно през същата година. Славата му расте пропорционално на неговия успех – когато се жени за Райли през 2010 г., според слуховете, Лари Пейдж и Сергей Брин заемат на младата двойка частния самолет на Google за техния меден месец. Мъск и Райли се превръщат в редовни гости на холивудските партита от най-висок ранг, както и на шикозните курорти, които посещават за релаксиращи почивки през уикендите.
През последното десетилетие той удвоява своята магия, като се опитва едновременно да докаже, че производствата на електрически автомобили и частните космически пътувания предоставят обещаващи възможности за бизнес. „Тесла Мотърс“ е базирана в Пало Алто, така че на Мъск му се налага да пътува между компаниите два пъти седмично с частния си самолет. Дизайнерското хале на „Тесла Мотърс“ се намира наблизо, точно зад кампуса на SpaceX.
Инвеститорите изглежда нямат нищо против подобно жонглиране. „Тесла Мотърс“ излиза на борсата чрез първично публично предлагане, оценено на 226.1 милиона долара. През 2011 г. компанията отчита приходи, възлизащи на 204 милиона долара и загуби от 254 милиона долара. През 2013 г. приходите достигат 2 милиарда долара, а загубите се свиват до 74 милиона. Мъск притежава около 29% от „Тесла Мотърс“, която никога досега не е излизала на печалба, но към средата на 2014 г. е оценена на 26 милиарда долара.
Частната SpaceX, основана през 2002 г. с пари от продажбата на PayPal, е спечелила повече от 5 милиарда долара чрез сключени договори за извеждане в орбита на сателити. През 2012 г. неговият „Дракон“ става първият частен космически апарат, който достига до Международната космическа станция. През 2013 г. компанията изстрелва сателит в геосинхронна орбита, изключително постижение, което преди това е било изпълнявано само от правителства. През 2014 г. SpaceX успешно тества ракетни мотори за многократна употреба, което би намалило значително цената на един полет в космоса. Съчетавайки „Дракон“ със стартирането на производството на своята ракета, наречена „Фолкън“, Мъск смята, че до 2015 г. ще може да извърши своята първа космическа мисия с екипаж на борда.
След тридесетминутно шофиране пристигаме в офисите на SpaceX, които, ако не сте предварително запознати, приличат повече на снимачна площадка на филм – до най-малкия детайл, има включително и статуя на Тони Старк и неговия костюм на Железния човек в реален размер, както и количка за сладолед, пред която инженери на средна възраст се редят на опашка, за да сложат топинг на своите безплатни мелби. Стените тук са по-впечатляващо украсени, отколкото тези в къщата, наета от Мъск. Той посочва портрет на Вернер фон Браун, служил по-рано на нацистите, който отговарял за разработката на една от ракетите, използвани в програмата на НАСА „Аполо“ и според множество учени е истинският създател на американската космическа програма. След това ме води до огромна снимка на Марс – планетата, която Мъск мечтае да колонизира един ден, а после насочва вниманието ми към специфичната система от каньони, която пресича повърхността ѝ. Истинският спектакъл обаче се разиграва на етажа с производството, където конусообразният „Дракон“ чака своята среща с космическата станция.
Заобиколен от най-добрите играчки в историята на планетата, Мъск се връща в своя офис, който всъщност представлява огромен отворен куб, ситуиран в ъгъла на етажа, тъй като „Тесла Мотърс“ и SpaceX са привърженици на философията за отвореното работно пространство, и грабва рапира, чиято дръжка е обвита в кожа от скат – награда за постижения в областта на търговските космически пътувания – размахвайки я около раменете си. „Наистина можеш да намушкаш някого с това нещо“, казва той. „Опитвам се да я накарам да свисти, без да убия някого.“
Вдигам лист хартия за целите на тренировката и Мъск, верен на своето обещание, се въздържа да ме убие, въпреки че също така не успява да разреже хартията, а само я избива от ръцете ми. Той си отмъщава на стоящото наблизо растение в саксия, отрязвайки няколко от неговите листа с прецизността на опитен инженер.

На каква компютърна игра играе Илон Мъск в този текст?