10 правила на писането, от Елмор Ленърд

Елмор Ленърд вероятно не предизвиква огромна тъга в българската публика. Това е разбираемо, тъй като американският новелист и сценарист е популярен в САЩ и други англоезични държави. Въпреки това, дори и българският зрител може да се сети за хубавата емоция от неговия стил. По негови текстове са правени филмите “Джаки Браун” на Куентин Тарантино, както и “Извън контрол” на Стивън Содърбърг – филм с Дженифър Лопез и Джордж Клуни, доказал теоремата за формите на първата и поставил старта на устремната кариера на втория.

Елмор Ленърд е майстор на късия, остро циничен виц. Затова и през годините неговите книги са израз на онова особено усещане за отдаденост на стила и културата, при която презрението към низшите духом е възнаградено от танца с думите за избрани.
През 2001 година Елмор Ленърд публикува есето си “10 правила на писането” в “New York Times”, като в последствие издава и книга със забавни илюстрации.

Ще си позволим да припомним тези правила, защото те казват много за човека, който пише. Когато и където й да пише. Елмор Ленърд почина на 20 август.

Никога не започвайте книгата си с разказ за времето

Ако искате просто да създадете усещане за атмосферата, а не за реакцията на героя към атмосферните условия, няма нужда да се спирате твърде дълго върху това. Читателят е склонен да прелисти напред разказа ви, търсейки живи хора. Има и изключения. Ако сте Бари Лопез (американски писател, популярен с книгите си “За вълците и хората” и “Арктически мечти” - бел.ред.), който знае повече начини за описанието на сняг и лед, отколкото за описанието на сладолед на клечка, можете да се отдадете на разказа си за времето.

Избягвайте въведенията

Те могат да бъдат досадни, особено ако въведението следва представяне, предшествано от предговор. Прологът е част от историята, която е второстепенна и на практика можете да го поставите във всяка част на текста.

Използвайте глагола “каза”, за да водите диалог

Думите в диалога са на героя, глаголите са на писателя, който си вре носа в разговора. Но да напишете “каза”, вместо “изръмжа, излъга, изпъшка” и т.н. е по-малко натрапчиво. Веднъж четох Мери Макарти и забелязах, че завършва диалога си с глагола “asseverate” - погледнах в речника за значението му. Означава “заявявам тържествено”.

Никога не използвайте наречие, за да променяте глагола “каза”

“...смъмри ме сериозно”. Ако използвате наречието по този или друг начин, извършвате смъртен грях. На практика по този начин нарушавате ритъма на обмен на информация. В една моя книга имам героиня, която разказва как е писала исторически романи, пълни с наречия и изнасилвания.

Укротете удивителните си

В текст ви е позволено да използвате две или три удивителни на всеки 100 хиляди думи. Ако ви се отдава да си играете с удивителните по начина, който Том Уолф го прави (един от най-големите съвременни американски автори – бел.ред.), можете да поръсите текста с шепи.

Никога не използвайте думите “внезапно” или “земята се разтвори под краката им”

Това правило не се нуждае от пояснение. Забелязал съм, че автори, които използват “внезапно”, често упражняват по-малко контрол върху удивителните си.

Използвайте рядко диалекти и жаргон

Ако започнете да изписвате думите с диалекталните им фонеми, ще напълните страниците с апострофи. Обърнете внимание на начина, по който Ани Проулкс препредава духа на диалекта от Уайоминг в нейния сборник с разкази “Close Range”.

Избягвайте твърде подробните описания на героите

Стайнбек прави такива. Как изглеждат “американецът и момичето с него” в “Хълмове като бели слонове” на Хемингуей? “Тя беше свалила шапката си и я беше оставила на масата”. Това е единственият признак за физическо описание в историята и въпреки всичко можем да си представим двойката, силата на гласовете им, без за целта да е използвано и едно наречие.

Избягвайте твърде детайлните описания на места и вещи

Освен ако не сте Маргарет Атууд (известна съвременна канадска писателка и поетеса – бел.ред.), която рисува с думите. Или да описвате пейзажи като Джим Харисън (съвременен американски писател и поет, популярен с оригиналния си стил и подход при описания на неживия свят – бел.ред.) И пак, дори да сте толкова добри, колкото авторите от примерите, едва ли ще искате действието и потока на историята да бъдат забавени или дори да спрат заради описания.

Пропуснете частите от текста, които читателите ще пропуснат

Това правило ми хрумна през 1983 година. Помислете какво прелиствате и не четете в един роман – гигантски параграфи проза с прекалено много думи в тях. Когато писателят пише, той пише и пренаписва, бърка, добавя описание на атмосферата или времето или се вмъква в съзнанието на героя и читателят разбира какво си мисли героят. Или не му дреме. Обзалагам се, че не прелиствате сцените с диалог.

Пълното описание на съветите за отлично писане, както и невероятни илюстрации ще намерите в книгата, достъпна и във версия за Kindle.