Държавите, които обявиха война на социалните мрежи
Вижте кои държави са използвали рестриктивни мерки срещу Facebook
23 Март 2014
Реклама
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се закани да затвори напълно достъпа до социалната мрежа Twitter, след като преди време оттам изтекоха анонимни записи, които го уличават в корупция. Местните избори в Турция са на 30 март и тези публикации донесоха големи проблеми на Ердоган, които се зарече да забрани също така Facebook и Youtube след изборите.
Ердоган ненавижда социалните мрежи след като по време антиправителствените протести от миналата година бяха инициирани и координирани именно през социалните мрежи.
Една от съществените особености на развитите държави е, че там интернет е изконно право, защото сам по себе си означава форум на свобода на словото. Свободата на словото пък не е добре дошло в тоталитарни или силно религиозни държави.
Така например, Бангладеш забрани Facebook през май 2010г, след като там бяха публикувани сатирични карикатури за ислямския пророк Мохамед. Санкцията тогава трая около седмица. Пакистан забрани социалната мрежа по време на инициативата Everybody Draw Muhammad Day и два месеца по-късно я вдигна.
В Саудитска Арабия пък бяха забранили WhatsApp, Skype и Viber, но услугите все пак бяха възстановени. Когато фалшив профил на премиера на остров Мавриций Навин Рамгулам беше открит през 2007г, правителството затбрани достъпа до Facebook. За щастие, още на следващия ден забраната беше вдигната. В Сирия Facebook официално е забранен от 2007г, но правителствената система за филтриране беше лесна за преодоляване и посещенията в социалната мрежа на Марк Зукърбърг от Сирия са на 8-мо място от всички
За Виетнам липсва много точна информация, но се знае,че правителството не допуска посещение във Facebook от 2009г, въпреки че и тази забрана е нарушавана, защото от азиатската страна потребители продължават да влизат в социалната мрежа. В Китай достъпът до социалните мрежи е филтриран, въпреки че наскоро от Пекин обявиха,че ще позволят свободен достъп от Шанхай. Заради чужденците, разбира се.
В Куба пък Facebook не е забранен, но достъпът е затруднен. Само политиците, някои журналисти и студенти по медицина имат право да ползват свободно интернет в домовете си. Всички останали ходят в интернет кафенетата, където обаче цената от 6-10 долара на час, при средна заплата от 20 долара, е твърде скъпа за местните. Освен това кубинския интернет е много слаб и страниците понякога се отварят по цели минути
Любопитно е положението в Иран, където социалните мрежи не са забранени официално, но правителството ги потъпква, така или иначе от 2007г. насам. Достъпът до Facebook беше пуснат около изборите през 2009г, но след това отново беше спрян и е пускан доста рядко. През 2010г. местните власти публикуваха списък със забранени сайтове, сред които беше и този на BBC.
В общи линии, най-тежко е положението в Северна Корея. Там има 3G млежа за чужденците, висшите партийни функционери имат достъп до Мрежата, а за всички останали има местния еквивалент на интернет - Kwangmyong, който е най-използван за изпращане на поздравителни картички.
