Тихоокеанското сметище е еко катастрофа с история

Вижте как се е формирал един от най-тревожните феномени в съвременната история

Реклама

В последния един век човечеството е произвело в толкова пъти повече продукти, колкото никога в досегашната си история и проблемите с това какво да прави с боклука от тях очевидно са належащи, но (доста странно) не са на дневен ред.

Всеки ден боклуци са изхвърляни от пристанищата или се вливат в океана от континенталните реки, боклуци се донасяни от сушата към водата от бушуващите бури. Въпреки че няма много точна информация, се счита, че 80% от боклука идва от сушата и 20% от риболовните лодки, океанските платформи и товарните кораби. Най-големите проводници на мръсотия в океана са големите световни реки в развиващите се държави, където индустриализацията дава отпечатък върху екологичната обстановка.

Постоянното изхвърляне на отпадъци във водата води до създаването на острови от боклуци или т.нар Тихоокеанско сметище. Начинът на формирането му е доста интересен, защото е свързан с това как функционират океаните като цяло.

Боклукът изхвърлен в океана, бива понесен от теченията и отнасян до определено място, където теченият се завихрят спираловидно и точно там се струпа боклукът. По принцип, на теченията им отнема 6  години, за да пренесат боклука от крайбрежието на Северна Америка до сметището в Тихия океан и около една, ако боклукът е от Аляска.

 Този феномен се случва за първи път в човешката история и е предречен в документ на National Oceanic and Atmospheric Administration още през 1988г. Когато Чарлс Муур се прибира от регата през 1997г, той става свидетел на това как огромен брой боклуци плуват около кораба му. Той съобщава на океанолога Къртис Ебесмайър, който нарича замърсения район Тихоокеанското сметище.

 С времето Сметището става все по-внушително, въпреки че учените все още не са категорични за големината му. Счита се, че замърсената зона обхваща между 700,000 квадратни километра и 15,000,000 квадратни километра ( между 0.41% - 8.1% от големината на Тихия океан).

Тенденцията обаче е да става по-зле: през 1999г. във водата е имало 335 000 предмета на квадратен километър, което прави 5.1 килограма на квадратен километър, което е било доста повече, в сравнение с 1980-те. И още по-лошото е, че Сметището не е единствено по рода си в Тихия, както и в Атлантическия океан.

Ясно е, че не е добра идея в средата на океана да има концентрация на боклуци, но верижните последствия от това замърсяване не са едно и две. Изследването SEAPLEX  на Scripps Institution of Oceanography/Project Kaisei от 2009г. откри, че пластмасовият боклук присъства в 100 последователни проби взети от различна дълбочина и места на разсотяние от 2,700 километра.

По дъното на Световния океан също има много боклуци - холандски учени са намерили по 110 парчета боклук на всеки квадратен километър на морското дъно, което прави около 600,000 тона боклук само в Северно море.

 Все пак, тази ситуация се отразява изключително зле на животинската популация, която обитава и ловува в горните слоеве на водата. За разлика от ограничните отпадъци, които се разграждат лесно, пластмасата се разпада на по-малки парчета, които остават полимери и се задържат в горните океански слоеве като този процес продължава до молекулно ниво.

Проблемът е,че при разпадането на пластмасата, тя се превръща в по-малки парчета, които влизат в менюто на океанските животни, които живеят и ловуват близо до повърхността, а  На много места средната концентрация на пластмаса е седем пъти по-висока от тази на планктона. Животните често взимат частиците за храна и така години наред се тровят с токсичните химикали в пластмасата, които са опасни, защото ендокринната им система често ги възприема за естрадол, който причинява нарушение в хормоналната система на животните.  

Сред най-засегнатите са морските костенурки и чернокракият албатрос, а почти всички от над 1.5 милиона лаисански албатроси имат пластмаса в тялото.

Това по естествен път води до висока смъртност сред малките им - едно на всеки три умира. рибите също имат проблеми, защото  усвояват средно между 12,000 и 24,000 тона пластмаса на година, според изследване на University of California San Diego Scripps Institution of Oceanography. Учените са събрали 141 риби от 27 вида и открили, че 9.2 % от рибата има пластмасови отпадъци в организма си.

Като цяло океанските боклуци увреждат 267 животински вида по света и повечето от тях дори не са в най-засегнатите зони.

Засега тенденцията е Сметищата в океана да стават все по-големи, защото тепърва се правят изследвания за справяне с проблема, а политика за регулирането му никога не е съществувала. Добрата новина е,че не липсват добри идеи за справяне с океанския боклук. Студентът по аероинженерство Боян Слат е измислил нещо хитро - теченията да отнасят сами боклука към платформи за пречистване в океана.

Идеята е платформите да бъдат изградени на пътя на теченията, които така или иначе носят боклуците. По този начин се намаляват разходите, а най- замърсените места в океана могат да бъдат изчистени и 7.25 милиона тона боклук да бъде изнесен от океана за пет години.

Слат обаче твърди, че системата няма да проработи, ако правителствата не се споразумеят за съвместни действия за превенция срещу замърсяването на Световния океан.