Ваня Цветкова: Таня Стоева ми е като втора природа
Актрисата отговори на въпросите ви
07 Март 2012
Реклама
Как протича един снимачен ден на "Седем часа разлика"?
Доста интензивно. Още от влизането в гримьорната се започва. Грим, прическа. Ние гримирайки се и обличайки се говорим за това, което предстои. Няма време отделно за анализи. С изключение на малки моменти, тежки сцени, когато се срещаме отделно да репетираме, защото на терен няма време. Темпото е главоломно.
Трудно ли е понякога да се впишете в образа на Таня?
Вече не. Аз не го мисля вече, защото то става като подсъзнателно. В момента, в който започнеш да изговаряш думите, ги казваш от нейно име, не от твое. В един момент вече става като втора природа на актьора.
Имате ли допирни точки с нея?
Отгледала съм сама детето си, че гледам все сама да се оправям с рогата напред. Но с нейния начин на съществуване чрез компромиси – големи компромиси, аз нямам. Аз не мога това нещо да го направя по никакъв начин. Аз винаги гледам да ми е чиста съвестта.
Кой е любимият ви момент от снимките на "Седем часа разлика"?
Любимият ми момент от първия сезон е когато трябваше да се намери детето, пребито. Но имам и любима реплика, която аз казвам в болницата, където отивам след това с Мая. Аз казвам на Иванов нещо от сорта на: "Имах навремето питбул и много го обичах. Беше ми вярно другарче. Един ден в парка нахапа една жена и трябваше да го застрелям. И го направих, без да се замисля." Ето това ми харесва най-много.
Защо се отказахте от гимнастиката?
Навремето аз не бях кой знае колко добра гимнастичка. Нещо ми липсваше като че ли. Характер ли, упоритост ли ми липсваше да повтарям все едно и също до съвършенство. И после, в момента, в който ме приеха във ВИТИЗ, аз се отказах, защоно не можех и двете неща да правя. Но едва ли това щеше да бъде моята кариера за бъдещето.
Бихте ли участвали в театрална постановка в България?
Засега не.
Трудно ли се научихте да карате трамвай?
Аз имах много добър инструктор, който с търпение ме учеше. Но се оказа, че аз въобще не се плаша от голямата машина. Доста бързо го подкарах, даже съм го карала и по Славейков. Лесно е да караш трамвай, много е трудно да го спреш.
Има ли роля, за която мечтаете?
Имаше една роля, за която мечтаех, но вече не мога да я играя, защото възрастово съм извън нея. Фани Хорн от "Осъдени души".
Кое е най-ценното в живота ви?
Какво да кажа, освен детето си?
Какво да очакват зрителите от новите епизоди на "Седем часа разлика"?
Постоянни изненади! Непрестанно!
Доста интензивно. Още от влизането в гримьорната се започва. Грим, прическа. Ние гримирайки се и обличайки се говорим за това, което предстои. Няма време отделно за анализи. С изключение на малки моменти, тежки сцени, когато се срещаме отделно да репетираме, защото на терен няма време. Темпото е главоломно.
Трудно ли е понякога да се впишете в образа на Таня?
Вече не. Аз не го мисля вече, защото то става като подсъзнателно. В момента, в който започнеш да изговаряш думите, ги казваш от нейно име, не от твое. В един момент вече става като втора природа на актьора.
Имате ли допирни точки с нея?
Отгледала съм сама детето си, че гледам все сама да се оправям с рогата напред. Но с нейния начин на съществуване чрез компромиси – големи компромиси, аз нямам. Аз не мога това нещо да го направя по никакъв начин. Аз винаги гледам да ми е чиста съвестта.
Кой е любимият ви момент от снимките на "Седем часа разлика"?
Любимият ми момент от първия сезон е когато трябваше да се намери детето, пребито. Но имам и любима реплика, която аз казвам в болницата, където отивам след това с Мая. Аз казвам на Иванов нещо от сорта на: "Имах навремето питбул и много го обичах. Беше ми вярно другарче. Един ден в парка нахапа една жена и трябваше да го застрелям. И го направих, без да се замисля." Ето това ми харесва най-много.
Защо се отказахте от гимнастиката?
Навремето аз не бях кой знае колко добра гимнастичка. Нещо ми липсваше като че ли. Характер ли, упоритост ли ми липсваше да повтарям все едно и също до съвършенство. И после, в момента, в който ме приеха във ВИТИЗ, аз се отказах, защоно не можех и двете неща да правя. Но едва ли това щеше да бъде моята кариера за бъдещето.
Бихте ли участвали в театрална постановка в България?
Засега не.
Трудно ли се научихте да карате трамвай?
Аз имах много добър инструктор, който с търпение ме учеше. Но се оказа, че аз въобще не се плаша от голямата машина. Доста бързо го подкарах, даже съм го карала и по Славейков. Лесно е да караш трамвай, много е трудно да го спреш.
Има ли роля, за която мечтаете?
Имаше една роля, за която мечтаех, но вече не мога да я играя, защото възрастово съм извън нея. Фани Хорн от "Осъдени души".
Кое е най-ценното в живота ви?
Какво да кажа, освен детето си?
Какво да очакват зрителите от новите епизоди на "Седем часа разлика"?
Постоянни изненади! Непрестанно!
