Във финалния епизод на единадесети сезон Константин смята да се отърве от бежанците веднъж завинаги. Той възлага на Радко и Спас задачата да ги закарат до Германия. Влюбеният Радко решава, че ще остане там със Зухра. Родителите му, макар да им е мъчно, виждайки го толкова сериозен и отговорен за първи път в живота му, му дават благословията си.

Когато отиват да вземат бежанците от стадиона, се оказва обаче, че планът се е променил. Цеков иска от Спас и Радко да закарат буса не до Германия, а до София и да го паркират пред президентството, от където уж ще го поемат други хора. Това обърква плановете на Радко за съвместен живот с любимата му в Германия. Константин му казва, че ако толкова държи, може да се премести отзад в буса и да замине с останалите. Това, което пропуска обаче е, че вътре има бомба, която ще избухне съвсем скоро. Той е решил да инсценира самоубийствен атентат и така да приключи с бежанците.

За помощ към Цеков се обръща и отец Григорий. Притиснат от Гретхен да намери жилище, той предлага услугите си на бизнесмена в замяна на някоя от къщите в селото. Константин решава, че попът може да му бъде полезен и му казва да си избере къща - тази на Лютови или тази на Чеканови. Условието да се нанесе обаче е да накара едните или другите да се махнат. Григорий решава, че по-лесно ще му бъде с Йордан и Славка и двамата с Гретхен отиват на прага им. Те разбира се отказват и в двора им, за да ги изгони идва и самият Константин.

По същото време, въпреки че по график вече трябва да са в София, в съседната къща са бежанците, заедно с Радко и Спас. Те са дошли да вземат Зухра и брат й, и да натоварят буса с храна и вода. Цеков ги вижда на излизане и пребледнява. Той хуква към буса, а след него, виждайки че нещо не е наред, излизат и всички останали. Гришата и Гретхен, Рангел и Гълъбина, Йордан и Славея, Йовка и Спас, Яна и Андрей, Зухра и останалите бежанци, всички стават свидетели как Радко заключва Константин в буса, качва се зад волана и потегля, за да отдалечи бомбата от хората. Бусът се скрива зад завоя и се взривява. Шокирани, всички започват да оплакват бедния Радко, когато той се появява в далечината жив и здрав. Зухра се хвърля в обятията му, а всички останали аплодират героичния му подвиг.