- Как посрещате Великден, г-жо Лулчева?

-По всички християнски традиции. На Велики четвъртък боядисах червени и златни яйца, омесих козунак, а в събота вечер сме на църква.

- На Разпети петък бе излъчен поредният епизод на "Столичани в повече" по bTV, който държи рекорда със своите 12 сезона. Започнахте ли да снимате 13-ия?

- Много се страхувам от това доиграване на мача, защото сега вече сме длъжни да надскочим себе си няколко пъти. Защото щом си казал хоп, трябва да дадеш и троп накрая. Вълнува ме какво са измислили сценаристите. Не крия, че изпитах облекчение и радост, когато приключихме на 16 декември 2016 г., защото имам пълното усещане и основание да си мисля, че това е една добре износена родена рожба, която сме отгледали, и да речем, че вече сме пратили сина войник. Така си го представете. Затова съм доста уплашена сега, защото не знам какво още може да се случи на тези наши герои, накъде още можем да отидем във фантазиите си. Така че съм любопитна да видя какво са измислили. Единият продуцент иска едно, другият харесва други идеи, режисьорите предлагат трето. За нас е честта да го изпълним и надявам се наистина да е забавно и увлекателно за публиката, защото това е най-важното.

- Връщате ли се назад преди 7 години, когато започвахте?

- Единствено ме вдъхновяваше, че започваме с приятели - Виктор Божинов, Сашко Косев. Сашко като ми се обади по телефона, че съм избрана, така скочих от радост, че щях да съборя кооперацията ни, а след това на нея се появи една пукнатина, по-голяма от земетресението, пък сградата е оцеляла при бомбардировките на 10 януари 1944 г. Много си харесвам професията. За екипа и колегите си съм готова да дам не един бъбрек, а цели два. Албена Павлова може и в ръкопашен бой да влезе в името на реалната победа на идеята, което страшно ме радва и ме вдъхновява.

- Героинята ви Славка Лютова има ли прототип?

- Не, въпреки че срещам много хора по улицата, които казват - същата е леля ми, като майка ми, сестра ми е същата гад. Всеки вижда някого в нея. Запомнят и реплики, отъждествяват я с теб, била съм по сума ти хотели, където когато е семеен бизнес, си казват - ето това е нашата семейна двойка. Важното е да е правдиво, да е убедително, да не си критикувам героинята, а да я защитавам такава, каквато е. Тя има своята истина, тя не смята, че е лоша, не смята, че прави грешки. Тя смята, че така една жена се държи. Има зрители, които си мислят, че Славка е Силвия, и се случва да им се карам, защото не могат да различат ролята от артистката, която е с колело, куче и също пазарува, пътува с градския транспорт и й се случват куп други неприятности и въобще не е само леличката от село Извор.

- Какво от нейния живот бихте искали да се случи във вашия?

- Да имам три деца. Вселената ме ограничи с едно, но пък златно. Иска ми се да бъда и баба и знам, ми предстои да бъда баба на чудесни внучета. Дай боже, пък те да са повечко.

- Имах предвид да станете кмет, депутат...

- Там си има достатъчно големи опашки с желаещи. Аз искам хубава пролет, щастливо море - такива работи.

- А куфарче с двеста хиляди евро?

- Такива готови пари не са вкусни. Те да ми дадат възможност да ги изкарам, аз си знам. Много ми се играе в хубаво кино, в хубави постановки. Надявам се младите режисьори да ме провокират с идеи, да се качат на сцена и класически произведения, и съвременни автори.

- А вече и баба играете...

- Забраних там да ме наричат баба, аз съм маминка. Но най-интересното е, че на това детенце, което играе порасналия Кипърчо, баба му също е Силвия. Тя е прелестна, не прилича на баба, а той, при условие че толкова много я обича, направи своето признание, че аз съм по-готина.

- Бил съм няколко пъти на снимки на сериала и винаги е много забавно...

- Аз само като погледна и видя, че на Кръстю Лафазанов му се повдига леко краят на устата, всички бягат, а той не може да се откаже, и не може да се продължи. Имали сме такова смеене до ненормалност, все едно че сме яли гъби, до такива малоумност беше, че ни пуснаха малко да се разходим в гората, да се поразсеем. Само дето не ни гърмяха с пушка, за да ни стреснат. Защото не може да се продължи, стига се до една определена реплика и край. Пък и гледаме поотделно да се разхождаме, за да не се виждаме пак очи в очи, защото е невъзможно, не минава. То е като хремата, трае две седмици - със или без хапче трае 14 дни. И няма лечение.

- С Лафазанов сте съпрузи на екрана, а с Блатечки - на сцената. Кой е по-добрият съпруг?

- Кръстю е едновременно памук човек и стомана. Можеш да се опреш на него, да разчиташ на него, а в същото време не те насинява от комплексите и от величието на Аз-а си, а е душа човек. Асен пък е много строг партньор, ужасно безкомпромисно критичен, болезнено прав. Защото той владее мярката и ужасно се дразни, когато някой колега я прескочи или си позволи неща, които не са окей за дадената ситуация, за дадената пиеса. При него дори и една малко по-дълга пауза е вече престъпление от углавен характер.

- Семейните взаимоотношения на сцената помогнаха ли ви в живота?

- Не точно семейните, а партньорските. Всяко едно партньорство ме кара да оценя това, което имам у дома, и да си кажа колко е важно човекът до теб наистина да те подкрепя, разбира, без да те управлява, притежава, контролира и доминира. Има хора, които са много силни, много щедри, много подкрепящи, но пък са властни и собственически гледат на теб като партньор. И ти ставаш тяхна собственост, която те контролират и с големия пръст ти казват -аз ти давам, но ти какво на мен... Когато нещата са честни, нормални и човешки, ти изгаряш от желание да дадеш обратно на това, което си получил. Защото то това е любовта. Взаимност, грижа, обич, даване, без да седиш с един тефтер и да пишеш "взех - получих".

Интервю на Силвия Лулчева за в. Телеграф