Вдовецът на Лорена Рохас посвети емоционално писмо на дъщеря й Лусиана

Оказва се, че Хорхе Монхе и Лорена Рохас са се оженили два дни преди смъртта на актрисата. Хорхе предяви претенции към осиновената дъщеря на Лорена – малката Лусиана. Но сестрата на Лорена не е съгласна с това. Ето какво написа Хорхе, след като стана ясно, че Майра Рохас не възнамерява да позволи на Лусиана да живее с вдовеца на сестра си.

На дъщеря ми

Обичана Лусиана, дано някой ден това писмо стигне до теб, за да научиш своята истинска история, изпълнена с любов и нежност.

Имах късмета да срещна твоята Майка преди ти да се появиш на бял свят. И от първия миг се влюбих в нея. Тя беше силна, забавна, енигматична, талантлива, интелигентна и прекрасна жена, която знаеше какво иска. Появих се в живота на майка ти в момент, в който тя вече беше взела решение да стане майка. Това беше най-голямата й мечта и благодарение на характера си, силата си и постоянството си, тя сдъбна тази своя мечта.

Месеци преди ти да се родиш, майка ти ме попита дали искам да се кача на лодката на бащинството заедно с нея и аз не се поколебах дори за секунда. Още същия ден я помолих да се ожени за мен и след като тя се съгласи, двамата отидохме да купим някои неща, които да ни свържат – нас тримата с теб, като едно семейство. Спомням си, че в 1 часа през нощта на 22 май 2013 година спряхме на една бензиностанция, откъдето купихме пелени, плюшено мече и шише за хранене на бебе – неща, които сложихме в къщата си, за да си мислим за теб. Същата онази нощ, на бензиностанцията, написахме писмо, в което се заклехме да се обичаме до края на живота си... Беше много забавен момент, дори помолихме собственика на бензиностанцията да се разпише като свидетел.

На 6 октомври 2013 година в 6:30 сутринта звънна телефонът и получихме най-чаканата новина: ти се беше родила и беше прекрасно и здраво бебе. Без да се замисляме, се качихме на колата и пътувахме в продължение на три часа, може би това беше и най-емоционалното пътуване в живота и на двама ни.

В 10 часа сутринта на същия ден двамата с майка ти те видяхме. Тя ме погледна с пълни със сълзи очи и ми каза: "Виж нашата принцеса". Така започна вашата история. Има много видеоматериали и снимки, които сигурно ще видиш, докато растеш, но най-важното е да знаеш, че ти беше най-важното и обичано дете в живота на майка ти.

Не бих могъл да позволя да не знаеш какви са били първите ти години, първите ти зъбчета, първите ти стъпки и нощното будуване, което споделяхме с майка ти. Уникални моменти. Също така, искам да ти разкажа и за Арасели – жената, която ни помогна да се грижим за теб и която толкова много те обича. Тя също беше много важен човек в живота на майка ти.

За съжаление, майка ти не успя да те види как растеш. Най-лошото от всичко е, че никой от нас двамата не повдигна темата за това какво ще правим, ако се случи нещо лошо. И не защото това не беше важно, а защото не искахме болестта да бъде част от живота ни. Това беше по-скоро философия за живота ни, отколкото план.

След като дойде моментът, в който майката ти вече я няма, много хора ме питат какво решение съм взел за теб. На всички отговарям: "Това не е решение, което трябва да взема сега. Това е решение, което съм взел на 22 май 2013 година."

Само веднъж с майка ти говорихме за това какво ще стане, ако й се случи нещо. И тя, в присъствието на баба ти и лела ти, каза: "Ако с мен се случи нещо, Хорхе е бащата на Лусиана и се надявам, че ще му помогнете, ако има нужда от помощ." За мен тези нейни думи бяха достатъчни.

Винаги съм мислил, че хората, които обичаха майка ти, ще изпълнят последните й желания, а те не бяха много. Едното беше да не разбиваме семейството, което бяхме създали с нея и теб. Затова първо се оженихме, а след това трябваше официално да те осиновя. Но времето не ни стигна. Второто й желание беше прахът й да бъде разпилян в морето по време на пълнолуние, за да може да те наблюдава от небето, защото ти беше нейната Лунна светлина, каквото е и името ти... Но, за съжаление нито едно от предсмъртните й желания не беше сбъднато.

Въпреки тъгата ми знам, че си при хора, които те обичат, и които вярват, че правят най-доброто за теб, въпреки че те решават вместо мен. Обещах си, че никога няма да нараня хората, които Лорена обичаше. Затова няма да предприемам никакви битки, които биха наранили теб. Ти си най-важната за мен. Искам да знаеш, че въпреки че ни принудиха да се разделим, аз винаги ще съм насреща, когато имаш нужда от мен. Зная, че както ти, така и аз имаме на небето ангел, който ни пази и който ще ни помогне да се срещнем отново много скоро. Обичам те. Татко.