Cрещам се със Светослав Иванов седмица преди премиерата на втората книга на водещия на предаването “120 минути” по bTV “Чудовища и будители”. И по стечение на обстоятелствата интервюто излиза в седмица, в която депутат и вицепремиер са си позволили да заплашват журналисти в ефир, след което последваха искания на оставки и протест на гилдията. Въпросите задава Александър Кръстев:

Сега, когато четеш тези текстове, издадени на книга – най-старата медия, звучат ли ти различно?

Да. Имах много големи колебания дали този проект ще се получи, защото в телевизионния си вариант те имат успех. Но си помислих дали трябва да направим тази форма.

Но си мисля, че тези текстове са направени така, че да се четат не всички наведнъж, а постепенно, може би всеки ден по един. Или когато се сетиш, да прочетеш нещо, което ти харесва. Или ако заглавието ти хване вниманието – постепенно, по един. Защото всеки текст е с различно настроение и ти дава различен повод за размисъл. Така че според мен това е ценен проект, това са снимки на нашето историческо време, в което сме с теб и всички, които в момента четат това интервю.

Представяш ли си някого като адресат, когато пишеш тези неща?

Телевизионното студио е малко като вакуум. Не си представям никого. По-скоро си мисля как би звучал гласът, защото той е най-голямото оръжие в телевизията, в медиите. Това е нещо, на което хората се доверяват. Той хваща вниманието. Защото както и да изглеждаш, нямаш ли дикция и интонация, не става, отблъскваш.

Кой искаш да прочете “Чудовища и будители”?

Всички, които смятат, че си заслужава. Да помислим заедно върху нашето време, върху това, което ни вълнува, върху човешките отношения, върху това, което ни възмущава и влияе дори и на политическите избори, които правим.

Защото когато загубиш доверие, започнеш да се доверяваш по различен начин, започнеш да се хвърляш в крайности, се променя и картината на заобикалящата те среда. Дори тези, които изпращаш в парламента, са проекция на собственото ти “аз”. Замисли се. Всъщност, ние избираме хората, които са носители на нашия общ национален манталитет.

Светослав Иванов: Будители са онези хора, които все още се усмихват и вярват, че утре България ще е едно по-добро място за живеене

Много искам хората да намерят оптимизъм в тези текстове. Защото например „Чудовища и будители“ като заглавие дойде от един от текстовете, в който мисля кои са модерните будители в този напрегнат свят, в това напрегнато време. Всички бързаме да постигнем нещо, да живеем според някакви стандарти в днешното време. Съвременните будители са всички тези, които работят,  плащат си данъците, продължават да се усмихват и мислят по нещо добро за България, вярват, че променят нещо в България и в света.

По-трудно ли се създават истински легенди сега? Такава, каквато е Стоичков, който, където и да се появи в Барселона, а и на много други места, всички го разпознават.

Аз мисля, че легендите не се създават от медиите. И от медиите, но основно чрез действията на хората. Легенди винаги ще има, защото хората имат нужда от примери за подражание. Говоря ти за добрите примери за подражание. Всяко едно момче трябва да има мечти какъв да стане, да стане като този или като някой друг.

В кой момент реши, че ще бъдеш журналист?

Само едно си спомням – че отидох да се записвам на кандидатстудентските изпити и написах единствено желание „журналистика“. Дори не се подсигурих.

Много се увличах по словото. Може би звучи много клиширано, извинявай за това, но знаеш ли като прочетох за първи път „Епопея на забравените“ как се почувствах? Още тогава разбрах, в училище, че словото може да роди най-дълбоките емоции. Емоции – това ме увлече всъщност. Никога не съм си представял телевизия, предавания. Честно.

Пълното интервю четете ТУК.

Гледайте
цели епизоди на