автор: Кристина Баксанова

С лудите, ние здравите или се шегуваме, или отвръщаме уплашено глава, когато минат покрай нас на улицата. И е най-лесно да отсъдим, че някой е причинил на някого нещо, защото е луд и мястото му е в лудницата. Защо в България "лудницата" е по-страшна от "затвора"?! Какво причиняваме ние, здравите, на тях, лудите. И с какво ги подлудяваме?

Болницата
"Лудницата" - с това второ име бележат местните хора благоевградското село Хърсово. То е в планината, на десетина километра от града. В Хърсово са на лечение заедно мъже и жени. Шестима от тях са тук вече повече от три години. В болницата можеш да поиграеш... Или да попееш... Да сготвиш или да си купиш кола от барчето за 10 стотинки. Да помогнеш... Или да се влюбиш...

Домът
"Страх ли ви е от тях?" - с тези думи ни посрещнаха в дома за възрастни мъже с психични разстройства в село Пастра. До дома няма шосе, нито табела. Скрит е в Рилската обител. За да стигнете до него, трябва да се отклоните около 3 километра от пътя за Рилския манастир. Това не е лудница. Това е дом. В него живеят мъже, които са боледували от психични разстройства, но според медицинския термин сега са в ремисия. Това означава, че тези мъже всеки ден пият лекарства, за да се възстановяват напълно, не са в криза и съзнанието им е като на здрав човек.Повечето от пациентите са настанени в дома по искане на роднините им. И остават тук забравени завинаги.

Сред тях има и от наричаните "нормални". Като Асен. Той е настанен по искане на роднините му. "Аз съм от две години тука, в дома. Две години седях, един месец си бях в къщи и сега пак влезнах. Дойдохме в четвъртък с батко за подпис за лекарствата. Аз се забавих, защото ми стана лошо, а те са си заминали и аз останах", разказва Асен.
- Защо ви оставиха?
- Те не ме оставиха, аз се забавих – отговаря той.

Според правния термин Асен е под "запрещение" - т.е. мъжът има роднина, който решава вместо него.
“Ако роднина или настойник не иска или не може да се справя с грижите за един психично болен, той може да бъде настанен в институция. Законът за социално подпомагане изисква това да се прави, когато са положени всички усилия, грижите за тези хора да се полагат в общността”, обясни София Разбойникова от "Български адвокато за правата на човека".

В Пастра Асен не общува с никого, както повечето мъже в дома. Предпочита да е сам. Непрекъснато пита санитаря кога ще го пусне да се върне при роднините си в къщи.
- Да си живея при тях искам – казва Асен.
- Тук какво не ви харесва?
- Ами обстановката, чувствам се подтиснат.

Стаята на Асен е на последния етаж в една от сградите. "Стаите са хубави, не са лоши, но няма стъкло. Нощно време е студено, осветление няма", обяснява Асен. Не се налага мъжете да гасят лампата. Когато вали, усещат дъжда по лицето си, докато лежат в леглата. Тоалетната и банята са навън.

"В повечето домове няма материални условия тези грижи да бъдат полагани. Рядко за тях се полагат редовни грижи от лекари, редовни прегледи от стоматолог, гинеколог и т.н.", посочи София Разбойникова, адвокат по правата на човека.

За мъжете в Пастра се грижи общо практикуващ доктор. Психиатър няма. Само в два пъти в годината са преглеждани от такъв специалист. Директорът на дома Асен Косанов не е лекар, а санитар. "Тук са настанени пациенти, които не са в остър стадий на болестта и не се лекуват в болници. Тук са на поддържаща терапия", казва Асен Косанов.
- Могат ли да живят в града?
- Да, но не можем да сме сигурни, че няма да реагират по начин, който е опасен за околните.
- Например?
- Например, някои обичат да палят, някои да буйстват.
Още преди две години български и международни правозащитни организации сигнализираха, че условията в тези домове са опасни за здравето на обитаващите ги. В последния доклад на Европейската комисия е записано, че в България животът в институциите за хора с психически увреждания е тежки и неадекватен, а рехабилитацията и лечението - оскъдни.

"Има установени случаи на насилие, дори има установени случаи на смърт, поради недохранване и измръзване, които не се разследват, а това е задължение на българската държава", съобщи Разбойникова.

В дома в Пастра има около 90 пациенти и 36 души персонал. Шепнейки, работещите споделиха, че между тези мъже има математик, инженер, няколко учители и филолози. Никой от мъжете не посмя сам да ни заговори, все едно в дома нямаше непознати.
- Какво правят мъжете през деня?
- Най-често се пекат на слънце, когато времето позволява. 10-15 човека помагат на хората в съседното село, но основната част седят – отговори Асен Косанов.
В Пастра Асен трябва да се чувства като у дома си, но очите му остават помръкнали, а устните му прошепват само една молба: “Ако могат да ме пуснат да си ходя, да си отида от тук, завинаги!”

Центърът
Центърът за психично здраве "Адаптация" се намира в къща, в центъра на София. Готвачите в кухнята са "клиенти" на центъра. Това са хора с психични проблеми, които също са в ремисия като обитателите на дома в село Пастра. Те могат да избират как да прекарват част от свободното си време - например да напазаруват, или да приготвят вкусно ястие, да разговарят на чаша чай или кафе, да поспорят или да измайсторят нещо в групата по арт терапия. Всеки от тях идва в центъра след разговор с психиатър, психолог или личния си лекар.

Николета избира група по готварство. Тя разказва: "Аз останах съвсем сама, без работа, без семейство, без майка и дойдох тук, за да намеря една социална среда. Тук се срещам с хора с моето заболяване и сме много толеранти един към друг. По-голямо разбиране намирам, по-спокойна се чувствам".

"Като дойдем сутринта, всички се събираме и решаваме какво да сготвим. Даже вчера бяхме решили пълнени чушки, но чушките не са хубави и решихме да направим миш-маш", обяснява възрастна жена.
Програмата съществува от две години. През първата година парите отпуска неправителствена организация. Сега участниците продължават да идват в кухнята и всеки сам заделя по 50 стотинки или левче, за да купят продуктите. "Планираме горе-долу определена цена и купуваме. Важното е, че се събираме тук и сме заедно. Заедно си хапваме. Ние можем и вкъщи да си сготвим, но тук сме заедно и ни е по-весело, по не се чувстваме изолирани", сподели Николета.

Дневният център е един от моделите за грижи на хората с психични проблеми в общността - близо до домовете и семейства им.
- За какво си говорите най-често?
- Говорим си най-често какво ще сготвим. Но понякога и се оплакваме, на кой какво се е случило. Това, което другите хора не могат да го понесат, ние го понасяме. Нещо като групова терапия – отговаря Николета.

"Преди две седмици Елена имаше рожден ден. Направихме торта, супа, пуснахме си музика, танцувахме. При нас няма никакъв хаос, както си мислят някои. При нас има по-голям ред, отколкото в обществото. И никой не крещи и не вика", обясни Николета.

И следващата седмица тя пак ще се среща с новите си приятели в центъра и ще се чувства полезна: "Тук нямам шеф, който да ме травмира и да ми крещи. По-добре се чувствам - все едно си ходя на работа, но без шеф".

Трябва да има повече подобни дневни центрове за хора с психични проблеми е записано в бялата книга на здравното министерство за реформата на психиатричната помощ в страната ни. Засега малкото съществуващи подобни дневни центрове са подкрепяни само от неправителствени организации.

Гледайте
цели епизоди на