Ромският проблем вече не е само български

Думите на премиера, че няма да се намесваме в изострения евроспор за ромите не дават особени надежди за бъдещето

Реклама

С голяма доза увереност три години след приемането ни можем да кажем, че удържахме първата си голяма победа в Европейския съюз. Ако се съди по развитието на случая с изгонените български и румънски роми от Франция и нажежения градус на брюкселската полемика по темата през тази седмица няма никакво съмнение, че така тежкият, така разрастващият се проблем на страната ни с циганския етнос вече се европеизира. А това само по себе си дава надежда, че може би някога, не толкова далеч във времето той все пак ще тръгне към своето решение.

Разбира се, много важно е как правителството ще се възползва от създалата се ситуация. Във всеки случай думите на премиера, че ни няма; че няма да се намесваме в изострения евроспор за ромите не дава особени надежди за бъдещето.

Или може би нещо не сме разбрали за българската позиция?

Но не, оказа се - вкл., след участието на министър Николай Младенов в "Сеизмограф” тази събота - че точно сме разбрали: Франция напълно законно експулсира наши граждани от циганския етнос; освен нея Финландия и други европейски страни отдавна постъпват по този начин (очевидно без много да шумят) и в крайна сметка сами сме си виновни.

Факт е, че тези хора тънат в мизерия и безпросветност у нас и че никой от предшествениците на ГЕРБ във властта не успя да изработи, още по-малко - да осъществи последователно и настойчиво адекватна политика за все по-деградиращите български роми. Но факт е, също така, че битовата специфика и културните особености на това етническо малцинство правят интеграционния процес изключително труден и дори съществуването на политическа воля не е достатъчно условие, за да бъде той успешен.

Не на последно място заради респектиращата (и ескалираща!) численост на ромската етническа група у нас и изобщо в източната част на континента, което пък на свой ред до голяма степен се дължи на гоненията на циганите и прочистването на Западна Европа от тях още през средните векове.

Явно западните ни партньори в ЕС услужливо забравяха и забравят

позорните исторически факти, когато години наред ни мъмреха, че не спазваме правата на ромите и не ги интегрираме пълноценно и когато сега, раздразнени от нищетата и непригодността им да живеят по установените правила, се опитват отново да ги прогонят от уредените си страни и да ги изтикат обратно на изток.

Та по тази причина май е време ние да напомним, че българските, румънските, унгарските, словашките, чешките цигани вече са пълноправни европейски граждани и като всички други европейски граждани могат да избират къде в общността да живеят. А властите в съответните страни следва да поемат грижата за постепенната им интеграция. В края на краищата би трябвало да могат да се оправят с няколко хиляди или дори с няколко десетки хиляди роми.

Другите неколкостотин хиляди така и така си остават наша грижа. И тъкмо сега е моментът правителството да договори прилична част от еврофондовете за образоването и социализирането на ромското население. Илюзия е, че като се самоизключваме от нажежената европейска полемика по въпроса и се снишаваме ще ни приемат в обещания срок в Шенген и сами, без изоставащата за циганските си неволи Румъния.

Почти сигурно е, че така ще загубим и двете - свободното движение в шенгенското пространство след март догодина и евентуално по-големи пари за справянето с циганския проблем. Засега най-оптимистичното е, че той вече не е само български.