Великата заблуда!

Миналата събота (24 юли) ви казах, че имам полуобещание от министър-председателя Бойко Борисов да закрием с него този сезон на предаването. за жалост, през седмицата полуобещанието не можа да стане цяло обещание - от пресекипа му ни известиха, че г-н Борисов няма възможност да дойде в "Сеизмограф”. На мен обаче по ми прилича да не иска, защото:

първо, поканата към него депозирахме още в началото на юли -с идеята премиерът да избере най-удобната за него събота;

второ,защото му предложихме и вариант да запишем предаването в петък в случай, че му се налага да пътува в уикенда или просто иска да си почине;

и трето,защото през отминалите дни и седмици той показа благосклонност към далеч по-маргинални от "Сеизмограф” и bTV предавания и медии.

Мога само да гадая какви са причините,

за да остане безответна поканата ни - дали пази лоши спомени от предишното си участие, или са го ядосали някои мои думички миналата седмица, или нещо трето. Във всеки случай, тази несъстояла се среща е още един от поредицата факти, които недвусмислено водят към заключението, че сегашната власт има разрастващ се проблем с медиите. Тя някак си е самодостатъчна, обича да слуша собствения си глас, дразни се от неудобните питания, сърди се и на най-дребната критика, кара се на журналистите и вместо да дава отговори, на въпросите отговоря с въпроси.

Най-често в духа "а тройната коалиция защо биеше негрите?"

Да, тройната коалиция направи милион безобразия, затова си отиде безславно, но няма как с нея да се обяснят всички неблагополучия на това управление. Само година е минала от мандата му и все още не е късно да се опита да разбере, че когато журналистите са настъпателни и критични, то не е защото непременно са му врагове или глашатаи на политическите му опоненти, а защото такава е мисията на професията им.

Случаят с Диана Янкулова

от програма”Хоризонт” и Волен Сидеров от тези дни е много тревожен симптом за посоката, в която са поели отношенията ”медии-власт”. В скоба само ще кажа, че познавам Диана от години и знам колко политици е въртяла на шиш, вкл. от кабинета ”Станишев”. Но да, има справедливост в репликата, че щом си бил „пиар „на министър от друго правителство, от друга партия; щом си минал, така да се каже, от другата страна на барикадата, твоята безпристрастност е под съмнение.

Но това е проблем на гилдията, аудиторията и евентуално работодателя, не и на управляващите. А когато те, и изобщо политиците, имат някакви възражения срещу журналистите, някакво недоволство от тяхната работа, съществуват цивилизовани процедури и начини то да бъде изразено и огласено.

Бруталните заплахи за политически чистки и уволнения звучат меко казано ретро и съвършено неадекватно в страна-членка на ЕК. Подозирам обаче, че причина за неевропейското, недемократично отношение на част от управлението към част от медиите е не друго, а страхът да не би журналистическите критики и въпроси да накърнят образа му пред електората и не дай боже да го бутнат от власт.

Велика заблуда!

Журналистите нямат чак такава сила. Правителствата падат от власт преждевременно или по график само заради собствената си политика. И продължавам да твърдя, както  казах в ”Сеизмограф” веднага след изборите миналата година (очевидно предвиждайки някои днешни развития): критиците на едно управление му  помагат много повече, отколкото ласкателите.

Дано не се наложи управляващите от ГЕРБ да проверят на практика правотата на тази аксиома. Казвам го със загриженост не за тях, а за гражданите, за хората на България, тъй като в крайна сметка всеки властови провал е на техен гръб.