Нели Хаджийска разказва за отминалото лято, за работата и неповторимите емоции в живота - в интервю за в. "Златна възраст". Eдната от двете симпатични водещи на "Търси се..." се среща с колежката си Меги преди 16 години на кастинг за водещи в първата българска интернет телевизия. От всички явили се избират тях. Преди да се срещнат, Нели завършва "Социология" в Софийския университет и работи в новинарския екип на Канал 3. "Търси се" тръгва за първи път в несъществуващата вече телевизия "Ден" през 2004 г. След това го местят в телевизия "Евроком", където го доразвиват още почти 2 години. От 2007 г. то е в ефира на Би Ти Ви. Нели е щастливо омъжена и има двама синове. 

Здравей, Нели. Кажи къде и как прекара лятната си ваканция?

Това беше невероятно лято за мен и семейството ми. В началото на сезона бяхме в с. Равнища, на уникално място, където децата ни се чувстваха като в приказките - правихме преходи в планината, скачаха на батути, участваха в късни вечерни пяна партита и детски забавления, учиха сами да правят пица и суши, карахме лодки... След това изкарахме една седмица близо до Варна заедно с моята майка. Времето и морето бяха с нас - нямахме нито един лош ден. Седмицадве след морето заминахме на минерален басейн в с. Огняново, където успяхме да се заредим с чист въздух от сърцето на планината, а в края на лятото със съпруга ми си подарихме една ергенска почивка - само двамата в Италия, пътувайки из Тоскана и Лигурия.

Разкажи каква беше ти като дете и какви са спомените от детството ти?

Сред най-хубавите спомени, свързани с моето детство, са тези в приказната Елисейна, селото на моите баба и дядо. Там изкарвахме цяло лято, играейки на двора. Вечерите бяха с много други деца - с китари и песни, гонейки светулки и играейки до късно навън. Магични години и част от живота ми, в която Щ често се връщам... Иначе си бях същата - емоционална, радваща се на живота, обичаща близостта с природата, отдадена на приятелите си забавления.

А какви са родителите ти и как те възпитаваха?

Аз съм израснала с майка ми, баба ми Елена и дядо ми Стоян, или, както всички ги наричахме, мама Ленче и тати Танчо. Това беше моят свят, моето семейство. Баща ми и майка ми са се разделили, когато съм била много малка, и основните фигури за мен бяха мама, баба и дядо. Сега си давам сметка по колко изключителен начин са се допълвали те в моето израстване и оформяне на ценностната ми система. Майка е цялата любов, безрезервна грижа и тотална от-даденост, и това ми е предала и на мен. Безусловната й обич ме направи силна и уверена. Винаги ме е подкрепяла и е заставала зад моите избори... Баба ми пък беше истинска фея. Имаше изключителен глас и често пееше песни, месеше тутманици, пържеше мекички, вечно готвеше нещо на печката. Учеше ни на тази любов към дома и семейството, в същото време винаги слагаше ролки на главата си и червило. Беше много красива. Дядо ми беше строг, но и много благ. Той ни научи на труд от малки - да берем грозде или ягоди, да поливаме доматите в градината, да плевим... Мисля, че той вложи в мен тази любов към земята и към природата. Той ми заложи и морала в онзи най-чист вид, стремежа към чистота и достойнство. Голяма късметлийка съм, че израснах с толкова ценни и различни енергии, които оформиха моята същност.

Получаваш ли помощ вкъщи от половинката си Данаил в грижата за домакинството и обичаш ли да готвиш?

Ние със съпруга ми изповядваме философията, че той не ми помага, когато гледа децата, защото това са и неговите деца. Не ми помага, когато готви, защото и той се храни. Не ми помага, когато разчиства, защото и той живее в този дом. Ние сме двамата във всичко. Съвсем осъзнато делим и хубавото, и трудното. И двамата работим, и двамата възпитаваме децата си, и разпределяме всичко, така че на никого да не му тежи повече. Щастлива съм, че имам осъзнат мъж, който не страда от комплекса, че нещо е женска работа. Дори той е по-добрият купинар. Готви винаги когато има време. Прави го с удоволствие и затова нещата му се получават толкова вкусни.

Какво ти даде и какво ти отне майчинството?

Даде ми нов живот. Буквално. Аз самата се преродих, още след раждането на първия ни син Тодор. Събудих се, открих нов смисъл, намериха ме нов тип книги, нови приятели. Мисля, че с първото раждане сякаш дойде моето прераждане. От друга страна ми отне голяма част от времето лично за мен. С появата на втория ни син Борил дойде и по-трудното всекидневие, безсънието... Но всичко това бледнее пред огромната любов, която децата донесоха в живота ни. Аз съм от жените, за които майчинството е мисия и всеки ден благодаря на Бога за щастието да бъда майка на тези две вълшебни братчета.

Сега си част от кампанията "Да изчистим България заедно". Смяташ ли, че това е начин българите да се научат да пазят по-чисто около себе си?

Вярвам, че всеки е отговорен за собствената си "градинка". Ако всеки от нас се погрижи за онова място, неговото си, пред блока, на полянката за пикник, ако даде пример на децата си, ще опазим природата, града и страната си чиста.