Спортният лъч: Треньор в живота - герой в душата (ВИДЕО)

Днес поставяме начало на поредицата "Спортният лъч". В нея Деян Спасов ще ни среща със спортисти, които по-рядко попадат под светлината на прожекторите, но носят добродетели, които си струва да видим. Ето и първият му герой.

Видео:

Делян Димитров или просто Дидо е двукратен световен шампион по фрийрън, носител на наградата "Най-труден трик", републикански шампион по гимнастика и понастоящем треньор. За Дидо не съществуват както физически, така и психически граници.
За първи път той се сблъсква с тренировка на 4-годишна възраст, когато баща му го завежда в залата за бойни изкуства. От тогава до ден днешен спортът заема незаменима част от живота му. 11 години от него са посветени на фрийръна.

Когато Дидо приключва да се състезава професионално, той влиза в гимнастическата зала, за да стане детски треньор по спортна гимнастика - спортът, който той описва като "най-завършеният".

Дидо избира работата си с мисълта, че иска цял живот да се занимава с гимнастика.

"Няма абсолютно нито една секунда, в която да чувствам работата като работа. Има моменти, когато примерно ме е яд или ми е кофти, че нещата просто не се получават по начина, по който искам. Или примерно, че не съм все още достатъчно добър в професията и в това, което правя с тях.

Те са винаги позитивни, супер искрени и не прикриват чувства и това много ме зарежда. Отделно е прекрасно да видиш едно дете, което от малко го хващаш и го правиш дай Боже голям състезател. Когато помагаш на някой - той да осъществи мечтата си и ти едновременно своята - тогава нещото, ако се получи, е невероятно", разказва Дидо.

Работата му го среща с много деца, една среща и едно приятелство обаче той няма да забрави никога - тази с петгодишния Радо. Детенцето е с диагноза мускулна атрофия, а по-големите му братя Христо и Георги тренират гимнастика при Дидо.

От първия момент, в който треньорът среща Радо, той е решен да направи така, че той да се почувства напълно равен с всички останали хлапета. И оттогава на лицето на Радо се появява усмивка, която до ден днешен озарява всички, които го познават.

"Той е едно много готино хлапе, с което можеш да си говориш, можеш да си играеш. Правим така, че това, което хората казват, че го различава, за него да не е така", споделя Дидо.

Малкият Радо пък ни казва, че винаги се чувства добре, когато е в залата и дори, че може да бие батковците си в състезания. А дали вече не го е правил?

Преди няколко месеца Дидо организира състезание между децата, в което неочаквано включва и Радо. Треньорът закрепя здраво детенцето за себе си и под мотивиращите му думи минава през всеки един от уредите. Резултатът е един - Дидо и Радо печелят надпреварата, а клипът от нея събира хиляди харесвания и окуражаващи коментари в социалните мрежи.

"Мисля, че не трябва да гледат на хората с увреждания като на различни хора, а като на някой, който просто се нуждае от повече внимание и който не отстъпва по никакъв начин на тях.

Аз съм краен оптимист и се надявам един ден той наистина да може, ако не да тича, то поне да ходи, защото няма невъзможни неща. Той всеки ден се радва на живота, вярва, че може да се оправи, има си мечти, винаги е щастлив. Вярно трудно му е, но това по никакъв начин не го спира", категоричен е Дидо.

Усмихнат и заедно с братчето си Георги, Радо ни изпява песен за първия учебен ден и за мама. Майката на тримата юнаци се казва Ралица Енева. Тя споделя:

"Много съм свързана с Радо и съм негова майка. Имаме страхотна връзка с него обаче това да го видиш отстрани с човек, който е силен, положителен, имаш му страхотно доверие и детето също и прави неща, които аз никога не бих могла да направя, а винаги това съм искала. Всъщност той да е наред с момчетата, да участва във всичко, да прави всичко. Много често за жалост е трудно, но не е невъзможно се оказва и това за мене беше едно велико преживяване."

"Колкото можем се опитваме той да бъде с нас във всичко даже в това последното състезание, където те направо с Дидо ни размазаха. Само на халките ги победиха състезателите. Беше много весело и така успяхме да включим Радо в една тренировка, която беше една от най-хубавите тренировки", завършва най-големият брат Христо.