Роден през 1984 г. в Стара Загора, Антон Хекимян е един от най-популярните водещи в телевизионния ефир. Преминал е през повечето трудности на това да започнеш от нулата и препоръчва на всеки, който иска да се занимава с журналистика или просто да бъде добър в работата си, да не прескача именно началните стъпки. Ето какво споделя за професионалния и личния си свят водещият на “Тази сутрин” по bTV пред в-к „Труд”.

“Младостта ми мина в телевизията, но няма минута, за която да съм съжалил. Започнах в “Тази сутрин” като репортер и съм щастлив, че днес отново работя в това предаване. Сутрешният блок предоставя възможност да се занимаваме с много и разнообразни теми в по-дълъг вариант, а това ни дава и изключителен опит за всяка ситуация”, разказва Хекимян.

Заради работата си журналистът се среща лице в лице с най-известните хора в държавата и буквално всеки ден е в окото на бурята от световни и национални новини. Как се чувства, когато отмерва пулса на събитията? “Чувствам се преди всичко отговорен. Отговорен за това, че хората ще разберат чрез ефира ни какво се случва, колко е значимо, има ли опасност за тях. Много е тънка границата, която може да се премине и да се доведат хората до излишна паника. Истината е, че в екстремни ситуации, адреналинът е много силен. Той те държи, но може и да те разклати. Опитвам се да съм овладян и на близък до хората език да обяснявам това, което показваме.”

За Антон няма неудобни въпроси. “Има моменти, когато не е лесно, но те каляват истинския журналист. Когато всичко е от сърце и не си преднамерен, въпросите идват от само себе си. Отговорите също. Да си журналист означава да ти бъде интересно. Винаги ми е интересно да задавам въпроси – в качеството ми на журналист, но от името на хората.”

Пред ежедневника Хекимян се връща и към любими човешки истории, с които се е срещнал в работата. “Няма как да забравя пазителите на Чудинската планина – възрастни хора, останали по един човек в село в най-западната част на България… или пък пътниците от теснолинейката – всеки със своята съдба, или черните от катран ръце на берачите на тютюн. Това са част от любимите ми истории от рубриката “Предизвикай Хекимян”, но и от тези, които съм разказвал като репортер. Идеята за “Предизвикай Хекимян” дойде от ръководството, защото знаеха, че обичам да снимам и да пътувам. Да си журналист е предизвикателство и нямаше как да не отговоря на това.”

На посветения на работата си водещ често се налага да прави “жертви”, които за останалите хора биха изглеждали като нарушаване на личния живот. Като например да работи и през нощта. Както се случва след атентата в Ница. “Не е само Ница. Усложнената ситуация в цяла Европа, това, което се случва в съседна Турция, и дори извънредно събитие в България, което засяга много хора, може да те събуди по всяко време през нощта, да си вземеш душ и да тръгнеш веднага. Няма сън. Понякога, след изборните студиа или при събития, които късно вечерта преобръщат реда на предаването, оставаш да спиш в телевизията. Така е с всички колеги. Затова сме екип. В случая с терористичния акт в Ница изпълнителният продуцент на “Тази сутрин” Искра Владимирова ме събуди в два след полунощ. В три сутринта почти всички от сутрешния блок бяхме в редакцията. Будехме хора, които да поканим. Тогава ефирът продължи извънредно още час и половина. Това са близо пет часа ефир, в които ти казват в слушалката – имаме посланика ни във Франция или нов очевидец, българин. Всичко се случва на момента, в ефир, докато говоря – ето това е емоцията и отговорността на живото предаване и работата в екип.”

За щастие приятелката на Хекимян също е журналистка, така че много добре разбира и среднощните обаждания, и командировките. “Определено това, че с Василена сме с една професия, помага. Тя ме разбира, аз нея също, защото от скоро тя е репортер и също често и се налага да работи до късно или да пътува.”

Как се е родила страстта му към журналистиката, вярва ли, че понякога е необходимо медиите да си поставят сами спирачки при отразяването на негативни новини, какви са спомените му от детството и мисли ли вече за наследник? Вижте целия материал тук.