Борислав Лазаров е усмихнатият репортер на bTV, който се е посветил на любопитните и позитивни новини вместо на политическите и трагичните. Учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинознание”. Още 17-годишен започва да се занимава с журналистика, като близо 10 години е радиоводещ и музикален мениджър в радио „Витоша“ и радио „Експрес“. През 2002 г. се посвещава на телевизията и става част от екипа на bTV, като през годините работи като репортер, сценарист и водещ. За зрителите името му е синоним на любопитни и положителни новини, както и на незабравимата му поредица за извънземните, макар от нея да са минали близо 10 години.

„От малък колекционирам сведения за загадъчни явления. Тогава станаха известни случките с „полтъргайста Кики”, военните започнаха разкопки в Царичина, за да търсят гробница на извънземни. Исках да събера фактите около загадъчните случаи, оригиналните свидетелства, снимки, видеоклипове. Определено не и фантасмагоричните разкази на псевдоочевидци или „една жена каза”. Само фактите, а зрителите сами да решат дали ги приемат, или не.“

Освен репортер с изявен афинитет към положителните новини и интересни истории, Боби Лазаров е запален киноман, меломан и страстен почитател на „Междузвездни войни“.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 

Аз се научих да чета още преди да тръгна на училище и книгите, които повлияха на характера и читателския ми вкус, са наистина много! Спомням си, че родителите ми ме изпратиха да чакам на опашка пред една книжарница, за да купя книгата на Здравко Попов – „Кон на втория етаж“. Интелигентен, чист и сюрреалистичен хумор, до който трябва да се докоснете. Прочетох няколко разказа, докато вървях към вкъщи, и се смях от сърце. Като тийнейджър се забавлявах с „Приключенията на Швейк през Световната война“, но Пътеводителя на Дъглас Адам с всичките му части, е томчето, което бих взел с мен навсякъде. То ме накара да се замисля за „Живота, Вселената и всичко останало“ и наистина ме промени. Преди това позволявах на всевъзможни глупости и проблеми да тормозят „безсмъртната ми душа“, но Дъглас Адамс ме научи да гледам от вселенска перспектива към тези битовизми и дребнотемия. Не да ги пренебрегвам прибързано, с непукизъм, а да знам, че всекидневните ни драми са нелепи на фона на безкрайната Вселена около нас.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 

От малък са ме учили да уважавам и пазя книгите. Въпреки че тогава нямаше толкова красиви и луксозни издания, които грабват окото в днешните книжарници. Да си подчертаваш пасажи по страниците за мен е като да напишеш в долния десен ъгъл на „Мона Лиза“: „Да, съгласен съм, че е шедьовър“. Не бива. А и когато друг вземе в ръце надрасканата книга, неволно ще насочи вниманието си към посочените пасажи. Може пък той да иска и да трябва да открие друго в нея? Пазете книгите. Това е семейно богатство, не предмет за запълване на рафтовете вкъщи.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 

И двете! През последните години чета много научнопопулярна литература по различни теми, заради работата ми. Удоволствието не е по-малко, гарантирам. За толкова кратко сме на тази планета, че трябва да използваме всяка възможност за самоусъвършенстване и открадване на нови знания. Но търсете качествените и сигурни източници, иначе ще изпаднете в шок дали египетските пирамиди са били гробници или електроцентрали, построени от боговете, например. И се гответе за чести разочарования: както и да е озаглавена книгата, най-вероятно тя ще завърши с: „Това е въпрос, чиито отговор трябва да открием по-скоро“. А всеки иска точните

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 

Наречете ме старомоден, old school, но аромата на току-що купена книга и разгръщането на страниците й не бих заменил за нищо друго. С книга се пътува не по-малко удобно, отколкото и с електронен четец. А пък и не ви гледат накриво в самолета, когато ви заплашат да изключите всички електронни устройства. отговори на своите въпроси, и то веднага, нали?

Какво четеш в момента?

Сега за н-ти път галя душата си със стиховете на Робърт Бърнс и великолепния превод на Владимир Свинтила. Човек винаги има нужда от Бърнс, без значение дали е влюбен или търси любов. Наслаждавам се на историите и афоризмите в книгата на Джони Пенков и Джеки Стоев – „А дано, дано, дано…“, гиганти са! Препрочитам „Играч Първи, приготви се“ на Ърнест Клайн, преди да видя екранизацията на Стивън Спилбърг. За десерт оставям вечните фейлетони на Хашек и Булгаков. 

Коя е последната книга, която си купи? 

Любимите ми Илф и Петров имат прекрасен разказ за „крадците, които каним в дома си“. Те са твои приятели, хапвате, пийвате, и изведнъж зърват библиотеката ти. „Ааа, имаш тази книга! Откога я търся! Прочитам я за два дни и ти я връщам!“. И това е последният път, в който я виждате, ако мога грубо и накратко да цитирам двамата класици. Затова от време на време купувам отново книги, които вече липсват по тези причини от библиотеката ми. Последната беше „Африкански бележник“ на Валери Петров. Този човек липсва на България все повече, с всеки ден… 

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 

Книгата, която винаги препоръчвам е „Автобиографията“ на Чарли Чаплин. Обичам биографичните книги, но тази трябва да е на почетно място в библиотеката ви. Потърсете я при антикварите, дано я откриете в добро състояние. Трябва да я имате.

Още за Борислав Лазаров и любимите му книги четете ТУК.