Дарин се "появи" в "Нощ на театрите" като търсена споделеност и сбъднато очакване, като сродна душа, която знаеш, че съществува, но не знаеш как да я намериш. С него се "открихме" от "пръв поглед (мейл)" и досега сме заедно в тази кауза.

Той е типичният "homo ludens//играещ човек", за когото себе-изразяването е свързано с изкуството. А сцената за него е онова заредено с особена енергия пространство, което осмисля и задава отговори и нови въпроси, чертае различни посоки, "сблъсква" лица, емоции, страхове, "улавя" неуловими при други обстоятелства с-мисли…

Как "влезе" театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
Театърът никога не търси заобиколен начин, за да влезе в нечий живот. Всъщност той дори никога не „влиза” в живота на който и да било. Театърът „нахлува” в живота на актьора и единственият достоен за него вход е главният. С мен не се случи нищо по-различно. Аз просто потвърдих правилото.

Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
В този път разстояние няма. Колкото и дълго да съм вървял по пътя, винаги съм се усещал като че съм още в началото. Понякога усещам, че наближавам края на нещо, много скоро разбирам, че съм стигнал само до следващото кръстовище, където ясно се виждат табели с надпис „ул. Шафър”, „ул. Шекспир”, „ул. Вазов”, „ул. Чехов”. А дали има трудности….всяка една от тези „улици” е пълна с трудности, но няма по-голямо удоволствие от това да ги преодолееш, а как да ги преодоляваш се учиш по-пътя-до-тях!

Какво е за теб театърът?
Не си ли личи J ?!?!?

През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Разбира се и съм щастлив, че е така. Често пъти съм се разочаровал, често пъти театърът ме е възхищавал. Понякога страдам, но повече се радвам. Театърът е в-з-р-и-в от различни емоции, които оцветяват живота ни. Всяка една от тези емоции е променяла представата ми за театър, но винаги усещането за него е Любов!

Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Никога няма да го забравя, но по-интересното е, че същата емоция се появява на всяка премиера. Всяка нова роля, която дълго е чакала появата си на белия свят, е като дете, което се радва на великото откритие, че водата е мокра например. В началото детето не очаква, дори е стъписано, после го приема, свиква с факта, а след това започва дори да и се радва.

Каква магия се крие в театъра?
Трудно мога да я опиша, а и не бих направил опит. Просто искам да я усещам и да си я причинявам всеки ден. За да разбереш тази магия, трябва да позволиш на театъра да те покори!

Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не съм ги броил, а и не искам. Знам само, че са много и в същото време незначително малко в сравнение с онова, което ми предстои да изиграя.

Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Не ги търся и не ги пожелавам. Няма роля, която искам да изиграя на всяка цена. По- скоро ролите, с които съм се срещал досега, сами са ме намирали, аз само откривам ключа-в-себе-си и с него отключвам характера на ролята. Старая се да се доверявам на режисьорите, с които работя. Когато режисьорът успее да ме провокира на точното място и в точното време, с ролята ставаме взаимооткриваеми!

Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Не! Ако имах, нямаше да се занимавам с театър. Театърът е любов, а в любовта няма място за страхове.

Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Сцената!

Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Не бих казал. По-скоро се стремя да възпитавам в себе си решителност, дързост и постоянство. Стремя се да съм последователен в действията, за да постигам целите си.

ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
По-скоро срещите ми с различни герои и техните характери, но ако приемем, че всяка роля е своего рода пътешествие, да. Всяка роля е оставила в мен някаква СЛЕДА, а това неминуемо се отразява и на мен като човек. Лично за себе си мога да кажа, че крада от ролите си онези качества в характерите им, които биха ми помогнали да доизградя личността в себе си.

Защо стана посланик на „Нощ на театрите”?
Защото има още много неразкрити тайни на театъра, които хората могат да научат само в тази необикновена НОЩ, а аз мога да им ги разкрия!

Къде ще си в нощта на театрите?
Там където е мястото на един посланик, а имено в театъра!