Денислав Борисов:  От малък знаех, че ще стана журналист. Уча се от колегите си

Водещият призова съгражданите си от Радомир „Да изчистим България заедно”

Реклама

Водещият на сутрешните и обедните емисии на bTV Новините  Денислав Борисов е едно от любимите лица в българския телевизионен ефир. Още с работата си като репортер той печели доверието като успява да се доближи максимално близо до събеседниците си, за да разкрие темите на своите репортажи по обективен и достъпен начин на зрителите.

Денислав започва да мечтае за кариера в телевизията още когато е едва 10 годишен. Скоро мечтата се превръща в цел, която той следва трудолюбиво през годините. Завършва „Журналистика” в Софийския университет и още по време на следването си започва с опит на терен. Бързо натрупва стаж като репортер, водещ и дори монтажист на собствените си материали. Днес Денислав работи в най-високотехнологичния нюзрум в България и води новините на bTV, които са сред най-гледаните у нас. С любопитство и усърдие изследва всеки аспект от работата, а предаванията му за легендите по българските земи, за историческата памет на нацията и за тихите герои сред българите са носители на няколко награди за журналистика.

Здравейте, Денислав. Казвате, че журналистиката и телевизията са били ваша мечта от дете. От къде и как се зароди точно това желание?  

Просто от малък телевизията ме привличаше. Гледах новините, беше ми интересно да научавам нови неща. В очите на едно дете работата на репортерите е много вълнуваща – те винаги са на най-интересните и опасни места. И така един ден, вероятно съм бил 3 или 4 клас, просто казах на майка ми, че ще работя това, когато порасна. Не помня да съм имал друга цел. Така и стана.

Имате ли кумир, журналист от предишно поколение, на който се възхищавате и от който сте се учил и кой е той?

Растях във време, в което нямаше твърде голям избор в телевизионното съдържание. Затова нямам кумир. По-скоро се уча от колегите, с които правим телевизия сега, тези, които имат собствени предавания или правят силни разследвания. Уча се от успеха им, понякога от грешките им, уча се на реакция, на поведение и на любопитство.

Какво смятате за тенденцията в медиите да се избира за водеща винаги лошата новина?

По правило новината е отклонението от нормалното. Когато даваме тежка катастрофа ние се надяваме, че зрителите ни, когато загасят телевизора и се качат в своята кола, ще помнят гледката и ще карат по-внимателно. И все пак мисля, че в последно време добрите новини стават все повече и кой знае, може след време да изместят лошите.

А какво обичате да правите през свободното си време?

Спортувам – много, всеки ден. Обичам и да пътувам. Напоследък всеки уикенд правя план и отивам някъде. Казваме, че България е малка, а повечето хора не са видели дори половината от красивите ѝ кътчета. Заслужава си да се огледаме и да опознаем невероятните ѝ земи, а това ще ни помогне и да станем по-загрижени и отговорни да я пазим.

В тази връзка, Вие сте едно от лицата на “Да изчистим България заедно”. Кажете как върви кампанията тази година и защо станахте част от нея?

Израснах в къща с голям двор, а ваканциите ми минаваха високо в планината. От малък родителите ми ме възпитаваха, че за да ни радва природата, трябва да я пазим и да се грижим за нея. Днес децата сякаш са свързани повече с телефоните и таблетите си, отколкото с природата. А една от големите задачи на медиите, в частност на bTV като водеща телевизия, е да възпитава на ценности. Надявам се чрез примера си да провокирам повече хора да обръщат внимание на средата около себе си и да я пазят.

Тази година за първи път кампанията ще се проведе през есента. Това е ново за всички ни, но е важно хората да знаят защо го правим. След края на туристическия сезон любимите ни плажове, планини и паркове тънат в боклуци от небрежното ни отношение към околната среда. Затова и денят на голямото чистене е на 16 септември, за да спрем негативното въздействие, което оказват върху околната среда, затрупаните под снега отпадъци.

Защо на българина е толкова трудно да се научи да пази чисто около себе си, а понякога и в душата си?

Струва ми се, че често сме прекалено затворени в нашия си свят. Приемаме, че нашето е наше, а общото е чуждо. Част от манталитета ни е. Затова се възмущаваме, ако съседите си изхвърлят боклука през терасата, но не им правим забележка, а после прескачаме боклука на улицата. Така е и с душата – пускаме повече негативните емоции, забравяме да бъдем великодушни. Иска ми се да виждам повече широкоскроени хора.

Вие сте от Радомир, ходите ли си често вкъщи?

За съжаление, покрай работата не ми остава време да се прибирам често. Може би веднъж в месеца. Все си обещавам, че ще поправя това и е време наистина да го направя. Бих искал да използвам възможността да призова всички мои съграждани и приятели от Радомир да излезем заедно на 16 септември и да изчистим любимите ни места за отдих и разходка!

Цялото интервю четете в настоящия брой на в-к „Златна възраст”.