Одухотворен и истински, с неподправен усет към всяка роля, с която „си стиснат” ръцете. Харизматичен и присъстващ тук-и-сега. Посветен на театъра. Кръстопътен в онзи нескончаем смисъл на очакващ изпитанията, които разширяват кръгозора, провокират множествеността от избори и формират съ-мислие.

Дълъг списък с представления има в театралната му екзистенция. „Хъшове”, „Хамлет”, „Лов на диви патици”, „Ревизор”, „Полет над кукувиче гнездо”, „Царството земно”, „Идеалният мъж”, „С любовта шега не бива”, „Червено” са много малка част от този списък.

Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
Театърът влезе в живота ми през дървената порта на Младежкия театър в Благоевград, имаше конкурс за непрофесионални актьори. Аз се явих и така открих театъра. Беше през 1999 г.

Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Всичко стана изведнъж, не остана време да мисля за пътя. Но след това пътят след това се оказа много дълъг, състоятелен, вълнуващ, интересен. А препятствия имаше, без тях не може.

Какво е за теб театърът?
Начин на мислене … живот … парче живот … или може би целият (ми) живот…

През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Когато за първи път трябваше да срещна публика, няколко минути преди да изляза на сцената, ми потече кръв от носа – вероятно от притеснение … И тогава в тези няколко минути се притесних не как ще си изиграя ролята, а как ще си спра кръвта. Това изместване на фокуса ме научи, че истината в театъра не е в суетата, а в съдържанието. В това как ще изключа себе си и ще се доверя изцяло на театъра.

Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Най-първото появяване беше в училище на един училищен концерт. Бях адски притеснен и се притеснява как ще се представя, още не бях стигнал до истината колко доверие трябва да имам в театъра.

Каква магия се крие в театъра?
Магия е самият театър. Всеки артист изразява себе си чрез инструментите, с които разполага. Художникът може да твори по всяко време - през нощта, сутринта може да рисува, да остави картината, пак да се върне при нея.

При нас в театъра е по-различно – в седем вечерта вдъхновението трябва да дойде и магията трябва се случи. Колкото е магия, толкова е и възпитание. Дресиране на дуенде-то да се появи в точния момент. И не само моето, но и на колегите и благонамереността на публиката. В това е магията – по едно и също време, на едно и също място се случва това нещо: авторът „оживява”, мислите и душевността му се „прочитат” през нас. В седем вечерта всички компоненти „заработват”, за да се случи нещото и то оживява. И това, ако не е магия?

Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не-е-е-е. Средно в седмицата 3-4 вечери са посветени на сцената. И това не може да е между другото … Като репетирам, изцяло се посвещавам на това – вървя по улицата и си говоря текста. Често си уча репликите в гората, в планината – там е много органично, не уча наизуст, а осмислям текста!

Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Определяме си среща в събота в 7 часа на някое кафене или пред пощата. Тези персонажи нямат мобилни телефони, не мога да им се обадя. И срещата или се случва, или не, въпрос на съвпадение… Шегувам се.

Но аз смятам, че всеки актьор от нас съдържа в себе си всеки един персонаж, с който се сблъскаме и взаимно се намираме, неведом процес. Не съм си представял, че със Зилов и „Лов на диви патици” ще се срещнем по този начин ще го случим с тези колеги. Срещнахме се пред „пощата” и си стиснахме ръцете. Останахме заедно дълго време. Ние ги съдържаме тези персонажи и не трябва да им пречим да излязат, да съдействаме да се случат с душа и сърце. Това е своего рода мисия и будителска роля.

Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Театралните страхове ги преодолявам в сънищата си. Сънувам страховете си! Най често сънят е следният: знам, че трябва да изляза да играя, публиката чака, всички са готови, но аз не съм.

В пространството на съня аз преборвам страха си. Най-големият ми страх е, че мога да загубя вълнението си. Аз все още се вълнувам много преди да изляза на сцената и не искам да изгубя това вълнение.

Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Най-святото „нещо” е любовта, честността и присъствието, откровеността, раздаването-от-себе-си. Скоро попаднах на една мисъл на Буда – нещо от рода на „една свещичка може да запали хиляди свещички, без да изгасне и да загуби пламъка си”. Т.е. трябва да раздаваш светлина и красота, без страх, ако ти е възможно, ако искаш и ако си готов.

Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Аз съм олицетворение на кръстопътния човек.

ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Разбира се. Чувствам се много богат заради тези ПЪТ-ешествия в театъра.

Защо стана посланик на „Нощ на театрите”?
Винаги съм смятал, че срещата на публиката с актьорите, на пиесата с публиката е нещо сакрално. „Нощ на театрите” фокусира тази сакралност по-осезаемо и обръща внимание на това, това е нещо позитивно. Като свещичка, която запалва много други свещички, без да губи светлината си. И тя самата е светлина. И аз искам да „заразя” с тази светлина всички, които обичат театъра.

Къде ще си в нощта на театрите?
На сцената по всички възможни начини!