Юлиан Вергов: Театърът ми помага да съществувам
На 15-и ноември през нощта на театрите той ще е на сцената
Реклама
На сцената той е като стихиите: непредсказуем, вихрен, “разрушаващ” ограниченията и предразсъдъците. Театралното му приключение започва с „Ромео и Жулиета” на Лили Абаджиева. А „Отело”, „Крал Лир”, „Дон Жуан”, „Идеалният мъж”, „С любовта шега не бива”, „Ревизор”, „Козата или коя е Силвия”, „Арт”, „Спанак с картофи” са малка част от неговите случвания на театралната сцена.
Театърът за него е ПЪТ, по който все още върви, не си степенува ролите, защото всяка една от тях го осмисля и изгражда.
Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
През главния вход с шамари и принуда… :-)
Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Много дълъг… и все още го вървя този път. А не е павиран, да не говорим за асфалт.
Какво е за теб театърът?
Освен живеенето, трябва и съществуване. Театърът ми помага да съществувам.
През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Ако се промени, по-добре веднага да спреш.
Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Единствено си спомням нещо след спектакъла. Иначе другото е неописуемо.
Каква магия се крие в театъра?
Ако някой я знае, тя няма да е вече магия.
Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не съм ги броил, но със сигурност са по-малко от необходимото.
Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
М-А-Г-И-Я…
Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Имам естествено и всичко се изпарява, когато се появиш на сцената.
Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Самата сцена!
Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
И кръсто-ПЪТ-ен, и разно-посочен!
ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Полетях.
Защо стана посланик на „Нощ на театрите”?
Въпрос на чест.
Къде ще си в нощта на театрите?
На сцената.
