Мирис на изпукани пуканки от печката на дървени въглища се разнася в цялата къща. А това означава само едно – започнала е голямата подготовка за най-светлия християнски празник – Рождество Христово, в дома на семейството на малкия Антон Хекимян. Пуканките се правят още на Игнажден – поверието е, че така ще има много пиленца. Същата вечер всички се събират около празничата трапеза и знаят – тя не се раздига до сутринта. След още два дни идва и приготвянето на постните ястия за Бъдни вечер.

Такива са традициите по Коледа в дома на Хекимян още от дете, а с годините не се променят. И досега, наближи ли Бъдни вечер, той се качва на колата си и се прибира в родната си Стара Загора. Но ако като малък само стои и гледа внимателно как се готвят вкъщи за празника, сега сам се включва в приготвянето на трапезата. „Поделяме си задачите – ако майка ми прави сармите, а баба ми - другите постни ястия, аз задължително приготвям питката. В нея има пара, а късметите ги оставяме за новогодишната баница. Правя питката за Коледа постна - содена, слагам и мая. Украсявам я и заради това се бавя до последния момент - отгоре слагам украса, която да прилича на грозде, на орач, на сеяч - гледам всеки човек да е наречен на нея", разказва водещият на сутрешния блок на bTV.

Антон няма да забрави как като ученик още в началните класове всеки петък се прибира вкъщи, приготвя раницата си с учебниците за понеделник и заминава на село – в Пъстрен, близо до Стара Загора, където баба му и дядо му живеят през пролетта и лятото.

С приятелите си като малък често ходи до Античния форум в родния си град, който тогава, за разлика от сега, е доста изоставен. Там с инструменти, които сами си правят, те работят досущ като истински археолози - търсят съкровища, ценни находки. Всъщност археологията, а не журналистиката, е детската мечта на Хекимян. Решава да тръгне по пътя, в който вече се развива много успешно, в последната си година в езиковата гимназия "Ромен Ролан". Защото подсъзнателно май винаги го е привличала журналистиката - следи с интерес репортажите на известните български журналисти, които са от конфликтните точки по света. "Сега се замислям, че за такива събития като шествията  на такситата в цялата страна след убийството на 3-годишния Пепи през 2001 г., обсадата на парламента през 1997 г., атентата в Ню Йорк през 2001 г., съм бил залепен пред екрана. Това явно създава по-особено отношение в теб. И след като тогава ми е било интересно и любопитно, явно подсъзнателно е дошла в мен идеята, че искам да се занимавам с журналистика", казва Хекимян.

В последната година в езиковата гимназия той започва все по-уверено да се изявява в тази насока. Включва се в издаването на вестника, посветен на завършващите, а и в литературното списание „Пътеки“. Най-голямата опора на Антон и до днес е, разбира се, неговото семейство. „То ме кара да се чувствам спокоен и да знам, че има хора, които непрекъснато мислят за мен. Не на последно място са и колегите ми в сутрешния блок на bTV, с които по цял ден сме заедно“, обяснява той.

Антон Хекимен започва работа в телевизията още докато е студент в Софийския университет. След края на първи курс постъпва като стажант в сутрешия блок на bTV. И остава в него до ден днешен вече като негов водещ.

Целият материал четете във в-к „24 часа“.