Силна, женствена, позитивна, истинска, без излишно его, самочувствие в човешка доза и вяра. Вяра не само в доброто, не само в историите с чувства, но и в онези, които никой не иска да разказва, защото му се струват лесни, а истината е, че без напън се разказва само негативното, за всичко останало се иска сърце. Като онова, което тя от години забелязва по улиците, в камъните, в малките неща създадени от природата или от човека. Лили е истинска, чиста, заземена. Тя предпочита да сподели историята на човек останал инвалид за цял живот и без нито една стотинка, а не да разкрие интимни тайни от личния си живот.

Поставя работата на първо място в медийните си изяви. Казва, че всичко останало е лично е едва ли някой се интересува, защото хората научават от нея новините, те не се вълнуват от останалото.

Въпросите задава Станислав Дочев, сп. HELLO.

Как е възможно да си толкова заземена след толкова години на екран? Ти си изключително деликатна и човечна…

Имам една любима мисъл: Приятно е да си важен, но е по – важно да си мил и приятен (It’s nice to be important, but it’s more important to be nice). Когато човек се приеме твърде насериозно, това може да му изиграе лоша шега. Виждала съм много такива примери и това е причината да бягам от твърде високото самочувствие и самозабряването, старая се винаги да съм здраво стъпила на земята и да си сверявам часовника с реалността. Това съм приела за свое лично правило. Човек трябва да е възпитан, скромен, да знае, че има определени закономерности и това, което дава, е това, което ще получи. Да, днес съм част от най-гледаните Новини, но когато камерата спре - животът продължава по естествен начин.

Ти правиш позитивната рубрика “Вярваме в доброто”, но искам да започнем с твоята лична вяра. Към какво и кого е насочена тя?

Вярвам в себе си. Много е важно човек да вярва в себе си. Вярвам в Бог. Вярвам, че трябва да сме добри. Вярвам, че всеки от нас е тук на земята с някаква мисия. Вярвам и че трябва да имаме чувствителност към случващото се около нас и да не си затваряме очите пред нередностите, за да бъдем истинско общество.

Какво те кара да вярваш на хората?

Не може да вярваш на всеки, не е възможно. Напоследък осъзнавам, че човек се доверява, когато вижда  доверие към себе си и у другия. Виждам как хората, с които се срещам и снимам ми вярват, допускат ме в своя свят, защото са гледали как съм разказала някоя друга история и може би им е харесало. Аз се старая да следвам себе си, да не правя неща, които противоречат на принципите ми и явно това е ключът, който ми отваря вратите на доверието.

Факт е, че рубриката, която правиш в Новините на bTV “Вярваме в доброто" е основана на вярата, но ти самата според мен се уповаваш на нея…

Смятам, че ако загубим вярата, губим всичко. Снимах едно интересно семейство иконописци. Те ми казаха, че в момента, в който добротата, обичта, грижата, вярата в хубавото изчезне - всичко ще изчезне. Човек не бива да губи вяра, не бива да губи надежда, че нещата ще се случат, че са възможни.

До каква степен рубриката ти въздейства?

Тази рубрика е създадена през 2014, на рождения ден на Новините, като запазеното място за добрите новини. Вярвам че всяка една от историите е хубава, впечатляваща и вдъхновяваща.Това са историите на уж обикновени, а всъщност необикновени хора, които посвещават времето и усилията си на нещо, на някого, на кауза. Дават любов и грижа без да искат нищо в замяна. Всяка една история вдъхновява и дава нови хоризонти. Няма как да не ми въздейства всеки път, всяка секунда, всеки инвестиран момент.

Още ли събираш камъчета във формата на сърце? Ти и твоето хоби ме научихте да виждам сърцето в природата…

Истината е, че оставих това свое хоби в миналото. Сега се стремя да колекционирам хубави моменти. Оставих камъчетата, но продължавам да търся и откривам любовта и доброто във всичко.

Цялото интервю четете в мартенския брой на сп. HELLO

Снимки: Виктор Младенов