Лиляна Боянова: Вярвам в доброто и всеки ден го търся

Водещата на „Вярваме в доброто“ пред Mila.bg

Реклама

Днес, когато новините редуват показни убийства с протести, мръсен въздух, болни без лекарства и тежки катастрофи, зрителската жажда за нещо позитивно, за нещо, което носи светлинка и надежда, е все по-силна. Едно красиво момиче дава път на тези новини до нашите екрани. Тя се казва Лиляна Боянова и е репортер и водещ на bTV Новините. През есента на 2017 става лице и едноличен автор на рубриката „Вярваме в доброто“.

Каква беше равносметката Ви за изминалата година?

Беше различна година. Имаше много трудни моменти и много изпитания. Имаше обаче и много радости, усмивки и любов. Не бих променила нищо в изминалите 12 месеца. Разказахме страхотни истории за „Вярваме в доброто“ – първите международни репортажи в рубриката, много затрогващи съдби на хора, които ни вдъхновяват да правим още добро.

ПОЛУЧИХ ПРИЗНАНИЕ ЗА РАБОТАТА СИ В BTV НОВИНИТЕ,

а това винаги засилва усещането за добре свършена работа и носи много удовлетворение.

Получихте признание за работата си по отразяване на социалните теми. Това ли е призванието Ви?

Обичам работата си, много харесвам професията си. Всеки ден тя ме среща с интересни, различни хора, дава ми възможност да разкажа техните истории. Благодарна съм за наградите, те са признание за моята работа, много висока оценка за нея. И да, мисля, че социалната тематика е най–близка до мен като светоусещане. В свят, в който непрекъснато някъде се случва нещо ужасно - има пожари, бедствия, катастрофи, убийства, вярвам, че е важно да показваме и другата страна – добрините, които се случват. А те се случват, само трябва да имаме сърце, за да видим.

Сблъсквала ли сте се с предразсъдъци заради това, че сте красива жена, или по-често това е било във Ваш плюс?

Всеки се сблъсква с различни предразсъдъци. Но не това е важното. Важното е да мислим за хората, за другите, за света около нас. Да мислим всяка сутрин какво нещо, макар и малко, можем да дадем, така че

 ДА НАПРАВИМ СВЕТА С ЕДНА ИДЕЯ ПО-ДОБЪР.

 Важното е, като си легнем вечер, въпреки умората и напрежението, въпреки предразсъдъците, с които се сблъскваме, да чувстваме удовлетвореност, че нещо малко сме направили. Че с една частица сме направили живота на някого по-добър. Това е важното.

Актуална е темата за насилието над жени. Смятате ли, че темата е подценена в обществото ни и безсилни ли сме медиите като „четвърта власт“ да променим нещо в позитивна посока?

Не мисля, че темата е подценена. Опасявам се дали напоследък не се прекалява с нейното преекспониране. Не ми харесват крайностите – нито в начина на мислене, нито в поведението. Важно е медиите да говорят за правата на хората, на децата, на жените, на малцинствата. Само така тези теми няма да бъдат табу. Ще бъдат част от диалога в обществото, ще има разговор по тях и разбиране, или поне опит за такова. Радвам се, че

В BTV ИМАМЕ СВОБОДАТА ДА РАБОТИМ ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ ТЕМИ.

Убедена съм, че това е начинът да влияем и да променяме средата в позитивна посока като помагаме на хората да правят добре информирани избори.

В работата си като журналист попадала ли сте на случаи с насилие над жени и успяхте ли да повлияете?

Професията ме е срещала с жени, жертва на насилие. И си признавам, че съм се чувствала ужасно безсилна и много гневна. В много от случаите дори не говорим за физическо насилие. Психическото насилие – думи, жестове, подмятания – също са тормоз и не трябва да си затваряме очите пред тях. Аз лично съм подавала сигнали, когато съм била свидетел на подобно поведение.

НЕ БИВА ДА СМЕ БЕЗУЧАСТНИ

и да разчитаме, че на нас няма да се случи. Никой не е застрахован и всеки е длъжен да действа, когато стане свидетел на нещо такова.

За какво бихте искала да направите репортаж и има ли теми, за които въпреки богатия си опит все още не сте подготвена?

Имам късмета и щастието да отразявам темите, които ме интересуват. Аз лично

ВЯРВАМ В ДОБРОТО И ВСЕКИ ДЕН ГО ТЪРСЯ.

Когато го намеря и получа възможност да го разкажа на хората, тогава съм истински щастлива и удовлетворена. Разбира се, в тези истории често има много страдание, много болка и страх. Преди да дойде доброто в тях, е имало зло, мрак. Често е трудно да погледнеш това страдание в очите, но мисля, че вече няма нещо, за което не съм подготвена.

Пълното интервю четете ТУК.