Според ежедневника, въпреки представата, която създава с работата си, Мария Цънцарова не се смята за безразсъдно смел човек. „Имам силно чувство за самосъхранение и мисля, че правилно преценявам кога аз и колегите ми сме в безопасност и кога трябва да сме внимателни – казва тя. – Просто не предразполагам хората да ме заплашват или да преговарят с мен как да изглеждат в репортажите ми. Ако усетя заплаха или намек за такава, това ме мотивира още повече да осветля казуса, който някой държи да остане скрит.“

Много често опасните истории сами намират репортера на bTV. „Механизмът е лесен – обяснява Мария. - Разказвам за някакъв проблем и след това започват да ме откриват хора, които имат сходни невoли, но са изгубили надежда, че институциите ще им помогнат. Така например до мен стигна жената, която не можеше да измъкне собствената си къща от лапите на Петното и групата му. Тя усещаше, че полицията съдейства повече на него, отколкото на нея. Последната й надежда беше bTV. И аз просто потърсих гледната точка на Бисер Миланов. Срещата ни премина с елементи на екшън. Не се изплаших. Знаех, че докато камерата на оператора Любен Кацаров е включена, Петното и групата му няма да ме наранят. Имат достатъчно опит, за да знаят какви ще са последствията за тях, ако посегнат на журналисти и това бъде заснето. А когато не са зрителските сигнали, любопитството и чувството ми за справедливост ме водят при „неудобните теми”.

Пред в-к „Труд” Мария споделя и как е стигнала до последния си потресаващ материал за затвора в Белене. „С различните аспекти на затворническия живот – от лукса до зверствата зад решетките, се запознах от сигналите, които последваха, след като разказахме за привилегиите на Росен Петров-Животното в Казичене. Когато получих видеоклиповете от Белене, много сериозно обсъдихме с продуцентите и юридическия екип на bTV как най-внимателно и щадящо да разкрием непоносимите гледки. Категорично беше ясно обаче, че темата е обществено значима и сме длъжни да говорим по нея.“

Разказва и как е открила хобито си... под водата. „Наскоро се върнах към времето, когато отразявах как водолазът Иван Железаров постави световен рекорд за най-дълъг престой под вода с акваланг. Прекара 52 часа и 2 минути под водата. Подводният оператор Стефан Тодоров направи възможно да следим на живо от морското дъно как минава времето на Иван и как екипът водолази се грижи за здравето и живота му в тези извънредни за човешкия организъм условия. Спомням си, че бях истински развълнувана, когато, след дългите часове, видях Иван да излиза от водата с високо вдигната ръка, символизираща победата му. Бях много горда, че можех да документирам успеха му. Тогава открих и невероятния подводен свят. И така се записах на водолазен курс.“

Може ли всъщност Мария да плува, въпреки че е водолаз, кои са най-хубавите спомени от детството й и как съвместява семейството с работата? Вижте целия материал тук.