Той трудно може да бъде „определен”, защото е нестихващ в търсенията си и в театъра, и в киното, и като актьор, и като режисьор. За нас е нещо повече от приятел на „Нощ на театрите”, той е част от „Нощ на театрите” още от самото начало с енергията и харизмата си. Умее да осмисля пространството и да го прочита през себе си, чрез-и-за-зрителите. Сигурно затова, а и не само, има в кино житието си „ТИЛТ”, „Източни пиеси”, „Аве”, „Аз съм ти”, "Отчуждение", „Съдилището”… номинация ИКАР за дебют и няколко филмови награди. А на сцената "Били лъжеца", "Пухеният", "Да играеш жертвата", "Лейтенантът от Инишмор", "Белградска трилогия", "Анархия в Бавария", "Идиот 2012", "Хамлет", "Балканска", "Истина отвъд полярния кръг", "Пучи" са само част от театралните му случвания.

На режисьорското поприще дебютира със „Записките на един луд”, а през есента му предстои още един дебют с пиеса, издържана в стила на документалния театър.

Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
През главния вход.

Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Пътят продължава, препятствията - също.

Какво е за теб театърът?
Театърът за мен е много сложно нещо. То е живо и си има мнение, настроения, емоции. Отмъстително копеленце е и знае как да те провокира. Иди го разбери. И-Г-Р-А.

През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Театърът е жив и настроенията му постоянно ме объркват.

Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Първото ми представление беше ,,Анини приказки" и играех пингвин – “кап-кап-кап“ (в ритъм) - това ми бяха репликите. Беше вълнуващо и забавно. Гледах публиката и се смеех под ,,мустак".

Каква магия се крие в театъра?
Няма отговор на този въпрос и може би никога няма да има. За това е МАГИЯ.

Броил ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не. За мен броят е без значение, важен е смисълът.

Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Винаги играя неща, които първоначално подминавам, а после се срещам с тях. Но вярвам в силата на желанието, случвало ми се е да си поръчам-и-пожелая роля и тя да ми се случи.

Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Имам. Ако театърът е ,,Копеленце", аз съм ,,Копелдак".

Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Най-святото нещо за мен е срещата. Ако няма среща, то... нищо. Макар че и ,,Нищото" всъщност е Нещо.

Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Не съм кръсто-път-ен. Те-ОБРАЗ-ен съм :-)

ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Да, промениха ме. Направиха ме мислещ индивид.

Защо стана посланик на „Нощ на театрите”?
Защото професията ми е такава - да бъда посланик.

Къде ще си в нощта на театрите?
На театър :-)