Срещата с Радина е като летен бриз, който оставя след себе си приятна слънчева топлота и усмивка и земна непринуденост и нежност.

В театърът тя е „ураган“, който те „отнася“ в емоцията си, разкривайки различните си образи: нежната, но бореща се за любовта си Жулиета, измъчената Изабета от „Декамерон“, кабаретната Поли в “Бандитска опера”, силният драматичен образ на Йерма от едноимения спектакъл. Не можеш да не се оставиш на този нежен „вихър“, който те кара да искаш и да търсиш още, за да я откриваш всеки път различна, смислена, дълбока и все така открита.

Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
Влезе и не излезе. Остана там... вътре дълбоко в тялото ми и ме изпълва, извисява и одухотворява. Главния вход ме покани, задната врата не ме изпрати, прозорците ме привличаха с тайните, които криеха, а комина, той ме кара да гледам само неготе и да се усмихвам без да очаквам нищо. 

Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Нека пътят е дълъг и вечен. Безкраен. Препятствията и трудностите са винаги неочаквани, но след това носят след себе си неповторимо удоволствие и удволетворение, които не могат да се опишат с думите. 

Какво е за теб театърът?
Театърът е моят опиат. 

През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Да, любовта ми към него става все по-безгранична.

Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Не, но сигурно съм треперила като лист. Бях студентка... 

Каква магия се крие в театъра?
Театърът е самата Магия. 

Броила ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не, но не са много. 

Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Те сами идват при мен и аз им благодаря че ми подават и продължават да ми подават ръка. 

Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Страх от това да не блокирам. Преодолявам ги като се опитвам да не мисля за това. Доброто партньорство и правилната концентрация са ключът към това. 

Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Тишината, вековният прах, който носи със себе си... Усещането за Бог в теб и около теб... Неговата тайна... Дейвид Мамет казва: "Изкуството на театъра е действието. Това е изследване на ангажираността. Самата дума е действие. Да "кажеш" думата, така че да я направиш чуваема и разбираема за всички в театъра, е именно ангажираност; това е висше изкуство: да видите едно човешко същество да говори от сцената на хиляди други, подобни на него, казвайки: "тези думи, които говоря са "истина", а не нещо приблизително. Те са Божията истина и аз ги потвърждавам с моя живот", което актьорът прави на сцената". 

Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Да. 

ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Направиха ме по-смирен и търпелив човек.

Защо стана посланик на „Нощ на театрите”?
Защото обичам театъра и нощта, която го обгръща. 

Къде ще си в нощта на театрите?
Пред главния вход, в непосредствена близост до задната врата, ще надникна от всеки прозорец и ще погледна нагоре и ще се усмихна.