Уникално момиче с невероятна усмивка, което много бързо може да улови няколко „дребни хищника” или пък да „влезе в кожата” на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова. Сред театралните и случвания са „Пипи Дългото чорапче”, „За мишките и хората”, „Тирамису”, „Скачай!”, „Нeпосилни усилия на любовта”, „Сватбата на дребния буржоа”, „Антигона”…

С нас е от самото начало на “Нощ на театрите”, верен приятел и истински професионалист.

Как „влезе” театърът в живота ти: през главния вход, през задната врата, през прозореца или през комина?
През сърцето … нахлу през сърцето ми!

Дълъг ли беше пътят до театъра? Имаше ли препятствия и трудности?
Пътят към театъра няма край, не свършва никога. Всеки път намираш нещо ново – нова пътека, по която да вървиш. Като една спирала, която не свършва.

Какво е за теб театърът?
Алтернатива и шанс да бъда. Театърът е моят живот.

През годините променяше ли се усещането ти за театъра?
Усещането е толкова променливо, че винаги е там любовта към тази магия. Но с всяко следващо представление се трансформира и превръща в различни неща.

Спомняш ли си емоцията от първото представление?
Страх и в същото време усещане за мощ и могъщество, които излъчва това свещено място. Така ме „хвана” сцената, че и до днес не иска да ме пусне!

Каква магия се крие в театъра?
Магията на театъра няма име. Тя е … огромна, друг свят …

Броила ли си всичките представления на сцена, които са ти се случили до този момент? Колко са?
Не. Но си спомням всяко едно от тях.

Как „се намираш” с ролите, които играеш в театъра? Търсиш ли ги или си ги пожелаваш?
Те ме намират. Като видя разпределението на таблото и една роля ме е намерила.

Имаш ли „театрални страхове” и как ги преодоляваш?
Имам „театрални страхове”. Страхувам се най-много от лъжата на сцената. Искам да е истинско и непосредствено, да докосва и да оставя следа.

Кое е най-голямото и най-свято „нещо” за теб в театъра?
Словото, текстът, пиесата!

Кръсто-ПЪТ-ен човек ли си?
Да.

ПЪТ-ешествията ти в театъра промениха ли те? Как?
Със сигурност ме промениха. Постоянно се развивам и опознавам себе-си-чрез-себе-си. Превърнах се в доста по-дълбок човек!

Защо стана посланик на "Нощ на театрите"?
Защото съм влюбена в театъра и искам театърът да стигне до повече млади хора.

Къде ще си в нощта на театрите?
На сцената или поне под светлините на някой прожектор, играеща нещо.