Светослав Иванов: Будители са онези хора, които все още се усмихват и вярват, че утре България ще е едно по-добро място за живеене

Реклама

Светослав Иванов е млад и търсещ. Вглеждащ се не само в околния свят, но и в онзи вътре в себе си. Усмихнат е, излъчва спокойствие, което неусетно се пренася и върху мен (Десислава Желева –бел. ред.) – един от нервните потребители на живота. След това ми споделя, че и самият той е такъв. Поводът да се срещнем е излизането на книгата му "Чудовища и будители", но е неизбежно да поговорим и за журналистиката и пътя му към нея.

Въпросите към водещия на "120 минути" задава Десислава Желева:

- Кога и как реши, че ще се занимаваш с журналистика?

- Нямам конкретен спомен, но никога не съм се колебаел. Никога не съм избирал от няколко неща. Когато кандидатствах в Софийски университет, имах само едно желание и написах само едно желание. Тогава избрах журналистика, може би защото исках да работя със словото. Опиянявах се от силните литературни произведения. Като тези на Иван Вазов, например. Може би ще ти прозвучи странно, но когато прочетох за пръв път Епопея на забравените, не можех да повярвам какво чета. Не мога да ти опиша какви емоции предизвика у мен това. Същото се получи и при първата ми среща с Ботев. С целия този талант и ярост в някои стихотворения. Така осъзнах колко силно може да бъде словото. И си казах, че трябва да работя със словото.

- Мислиш ли, че ако един първокурсник по журналистика сега отиде на стаж в някоя медия, ще се сблъска със загубата на романтизма, причинен от новите медии?

- Определено си е отишъл романтизмът. Защото тогава отиваш да отразиш някакво събитие с идеята, че ти си този, присъстващият журналист, който ще съобщи на хората какво се е случило. Те ще го научат от твоя репортаж, от твоята жива връзка. А сега информация за всяко едно събитие и явление тече по различни канали. Трактовките за това какво и как се е случило са много повече. На всяко едно събитие се гледа от много повече ъгли, което не е лошо, но в същото време фалшивите новини правят много трудно да различиш и разбереш какво всъщност се е случило около едно явление (...).

- Наистина ли го мислиш?

- Знаеш ли защо, защото самите сайтчета, които в момента служат като оръжия на корпоративни и политически интереси ще започнат да изчезват, защото рекламните модели в интернет също започват да страдат. Фейсбук и Гугъл се оказват много големи монополисти, които изсмукват парите на рекламодателите директно. Директно. Все повече хора започват да рекламират директно във Фейсбук, защото така получават по-добро таргетиране. И все пак, ако тази тенденция се запази, Фейсбук ще се окаже просто една огромна стена с рекламни съобщения. Това също е много голям риск за самия него. Всяко нещо си има граница. Накрая цялото това нещо ще се пренасити. И отново хората, плуващи в този океан от информация, фейкнюз, вълни, които атакуват мозъка им по всякакви начини и с различни цели… тези хора ще започнат да се губят из този океан и впоследствие ще започнат да се обръщат към традиционните медии. Само към онези, които са запазили авторитета си, а не към онези, които се плъзгат по модерните тенденции, рискувайки и нарушавайки универсалните журналистически принципи.

- А къде е границата между това? Повечето медии си имат социални профили, които водят към някакво съдържание. Къде е границата между това медията да публикува съдържание само в името на трафика, а не в името на качеството на съдържанието?

- А какво носи трафикът във Фейсбук? Той носи читатели, потребители на съдържанието, да. Но, ако започнеш да работиш, само за да излъчваш по тази платформа, ти няма да имаш приходи. Следователно продуктивността ти ще спадне, качеството, от което ще спаднат и потребителите от следващите ти публикации и материали. Пътят е ясен, въпросът е да намериш златната среда. Да не спираш да убеждаваш хората, че ти пазиш своя авторитет, защото тези модерни течения и тенденции ще отшумят. Но ако ти останеш след това, ще си готов да направиш следващата крачка.

- Мислиш ли, че си намерил твоята златна среда?

Не знам. Много често си задавам този въпрос. Не мисля. Аз непрекъснато търся. Неспокоен човек съм, въпреки че давам вид на спокоен човек. Не съм от най-спокойните характери, непрекъснато водя някакви диалози в главата си. Може би съм намерил златната среда засега. Но ако ме питаш дали смятам, че мога да правя това, което правя и през следващите 10 години, отговорът е по-скоро не, защото не знам как ще се променят медиите. Не знам как ще се променят навиците за гледане на телевизия. Вече времето да ангажираш вниманието на зрителя става все по-малко. Ако преди хората са се заглеждали и са чакали да им стане интересно 90 или 150 секунди, вече трябва да им грабнеш вниманието за 20 или 30. Което е наистина голямо предизвикателство. Засега си мисля,че се справям, но като цяло медийният пейзаж, не само в България, не ми харесва. Ти видя ли как отразяват по CNN урагана? Ами да, преди 10-15 години беше много модерно репортерът да излезе с микрофон в ръка и да говори на фона на война, на някаква трагедия, стихия… Тези хора от CNN, които излизаха, за да ги духат ветровете и да им хвърчат врати около главите, изглеждаха леко нелепо, леко ретро… претенциозно. Вече имаш много начини да кажеш на хората това, което трябва да им кажеш. Вече не е нужна демонстрацията на геройска журналистика. Всеки човек, който има мобилен телефон в джоба и е попаднал в подобна ситуация, може да се включи по Фейсбук и да го покаже на приятелите си.

- "Чудовища и будители" е едно от най-готините заглавия, които съм срещала. Ще разкажеш ли на тези, които още не са чели книгата какво означава.

- Това е заглавието на един коментар от книгата, който е свързанс това, че за поредна година се появи спора Хелоуин срещу Деня на българските будители. И всъщност се замислих за това кои са модерните будители, кои са, какво правят в това трудно и нервно време, времето на гоненето на вятъра.

- И какво правят будителите?

- Стигнах до заключението, че будителите са всички хора, които работят почтено, които си плащат данъците, които продължават да се усмихват, които поздравяват хората по улиците. И които вярват,  че България утре ще е по-добро място за живеене.

А чудовищата са всички тези, които ги карат да се замислят дали са прави.

Цялото интервю четете на сайта egoist.bg